за някакъв герой ли се мислиш? Да ти издигнем паметник и да ти носим цветя, смирени пред величието ти?? Приключихме с разговорите. Оттук насетне само по служебни въпроси можем да говорим и то при строго спазване на етична дистанция, защото иначе ще се оплача от психологически тормоз на работното място. "мацко", "пацко" и т.н. ще си позволяваш да разиграваш в театъра, лудницата или у дома. На всяко друго обществено място ще се държиш възпитано, защото както си тръгнал, може и да не те разпознаят кога се шегуваш и кога си сериозен викайки за помощ.
така ще те стимулирам да ни караш да се търсим, че свят ще ти се завие! Стига си я разгръщал тази простащина.Не си на селския мегдан да ти организират маанета и си гледай по-добре децата, че да не сме виновни после ние, че толкова се справят с живота.
ок, разбра, че съм умна. Не че има голяма полза от това ти заключение, но щом те влече да стигаш доникъде, си губи времето сам. Изобщо няма да реагирам на някаква нещастна изоставена критичка, дето я е ударила лимката в главата да прави мащабни корекции на структури и идеи. е, там не мога да ти дам отговор. Казах ти, че е въпрос на принцип да споделям работата си с ръководителя си, а той какво ще реши накрая си е негова работа. Какво да направя сега като на някои не им харесват изградени отношения и навици? А? Какво още трябва да направим, че да те улесним да си гледаш работата вместо да създаваш интриги? И не се мисли за виртуален герой, защото не си. Редактирано от Blackeyes на 03.06.16 23:56.
|