какво мърмориш, миличък?
Из "Алиса в страната на чудесата"
"— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
— Какви хора живеят по тия места?
— В тая посока — рече Котака, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
— Но аз не искам да ида при побъркани — забеляза Алиса.
— А! Не може иначе — рече Котака. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
— Отде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.
— Сигурен съм — рече Котака, — иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:
— А отде знаеш, че ти си побъркан?
— Първо на първо — рече Котака — кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?
— Приемам, че е тъй — отговори Алиса.
— И тъй — продължи Котака, — виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.
— Ти не лаеш, а предеш — каза Алиса.
— Все едно — рече Котака. — Ще играеш ли днес с Царицата?
— Много ми се иска — отвърна Алиса, — но не съм поканена.
— Ще се видим там — рече Котака и изчезна.
Алиса никак не се учуди на всичко това. Тя беше вече свикнала на чудновати неща. И както си стоеше, загледана в мястото, където преди бе застанал Котака, внезапно той пак се яви.
— Ами… какво стана с бебето? — попита Котака. — За малко щях да забравя да те питам?
— Превърна се на прасе — тихо отвърна Алиса, сякаш нямаше нищо чудно, че той беше се върнал внезапно.
— Това и очаквах — рече Котака и пак изчезна."
не, не ми се иска да те натоварвам с умните си хрумки :-), но обясних на тези двамата, че си приличат поне по едно нещо...не търпят да им се говори. Пречат им тези, които бърборят. И са така заети, че нямат време да слушат.
о, не, миличък, взех да живея като джазова симфония, в ретроспекция малко май си беше все така...Индийци, будисти...сладурчета негативни, но сопите явно за нищо не им служат при тази липса на внимание към кармата им :)))) Когато четох техните извори, още не знаех кой е министър-председателят...Наистина. Аполитична до глупост. Накрая взех да се интересувам, че то срамота се оказа.
да се сърди. И аз съм му сърдита, че ми изтупа това диване, дето щял/не щял и той не знае какво точно.
уха, 1141 мнения не съм прочела във великия клуб от 8-ми насам...пишат хората, не се двоумят.да, де, ей сега ще им заследя тънкия замисъл и изобщо няма да ги оставя да си тънат в ежедневието си Нищо наред не е, но няма как, мили...няма като слон да следвам праволинейната заръка да работя и да проглушвам до небесата какви резултати съм постигнала. Не, няма да е последен тормоз-кой ще му обяснява с думи гениалните измишльотини, дето той и няколко побъркани само ги разбират?? Редактирано от Blackeyes на 10.05.16 20:59.
|