и какво да ти напиша днес? Чудя се как да се придвижа нататък. Това ми е дилемата.Отдавна съм гледала филма, мисля...Сега вече нямам толкова време, пък и желание да гледам какво ли не, но всъщност всяка творба си има история и тя е разказана доста интензивно и синтезирано за гледащия, което е безценен емоционален опит...нищо, че изглеждат измислени. Е, какво да го правя моят клиент, който се е излъскал като бастун с инкрустация, пък мънка и не може две приказки да разкаже...Нека им се развива подсъзнанието, че да ги управлява добре.
е, какво може да измисли Р. освен да те пита как я караш в обедната почивка... Виж само колко умно и префинено ти е поднесъл въпроса. Не че е толкова деликатен, а просто изследва колективното (ни) несъзнавано...ти му обяснявай как я караш!
като изключим, че все повече ме притискаш, си и изключително всеотдаен, което е хубаво, си мисля.
миличък, те там в Гърция са много напред с мат'риала за сексизма...направо го играят, че да им стане навик, а не се мотаят като нашите тук без нищо да правятВ основата на всеки проблем е решението чрез заплаха от обвинение в сексизъм...и го карат като котки на горещ ламаринен покрив, но пък, ако им се вържеш да им искаш обясненията, рискуваш да се почувстват пренебрегнати.
въпросът бил: как си ме направил толкова сговорчива и кога успя така да ме спечелиш на твоя страна. :-) Пак ти ще обясняваш. каза да ти кажа, че не очаквал да разбере...
какво да ги правиш като считат, че всичко, което говориш, четеш, играеш и пресъздаваш като образ не е задължително твоята същност...така било, инак, но, за да работиш с хора си трябва драматургия и известна емоционална пластичност. Държа си на термина "емоционална пластичност".Редактирано от Blackeyes на 11.02.16 16:47.
|