много разбират те за какво ти говоря..хората хранят надежда, че не всичко е лично и че има няколко будали, които ще вършат работата на тези, които трябва да я вършат...
Виж, виж, какво изследвах и намерих:
Тук, мили, си обичал да се шляеш.Пък се чудя откъде ми се изсипа този туризъм по никое време...да, сънувам кошмари, тормози с цифри, с часове едни и същи мантри, а телефоните на лекарите мълчат, защото никой няма да си прекъсне почивката, за да ти помогне..и когато истерично натрупаш напрежение сам/а, можеш само да създаваш предпоставки за диабет...а, всъщност, благодаря, но нямам нужда от такова мъжкарство/професионализъм.
Искам да те успокоя, затова ти пиша сега. Не ми е било мечта да се свързвам с лекар - нито емоционално, нито рационално, нито практически. Никой не кара лекарите да стават такива и да се подлагат на такъв стрес, но, когато го изберат, следва да не забравят, че покрай тях хората имат нужда от сигурност и спокойствие, а не само от нервничене, че не ги разбират.
е, да, де - не аз трябва да дежуря на телефона, но си е друго да си прехвърляш стресовете като келеш, а пък после и да се правиш на неразбран. Липса на възпитание от първите 7 - това е диагнозата. Като се държиш като изкуфял полицай, самозабравил се военен, самовлюбен даскал и т.н. и генерираш професионален стрес постоянно, накрая просто си нежелан/а. Културното съжителство не е басня за подкрепата на постоянното отсъствие заради работохолизъм...както и да е. Лошото е, че такива хора очакват да се съобразяват с тях, но никога не бива да се разчита на тяхното съобразяване с теб.
е, разбира се, че се е усетил. И, разбира се, сега мълчанието и пасивността му се виждат отново агресивни. Омръзна ми просто. Човек, който не иска да създава позитивни емоции, е някакъв абсолютен вамп. Няма кой да ни направи нито празненствата, нито подаръците...да, мили, отдавна се каня да си шия рокля. Не да купувам готова, а да си ушия при шивач, но не ми е дошло настроение. Всичко сега става бързо - пата-кюта и си намерил поредната китайска стока в магазинната мрежа. Удобно е, да, а пък напъните да се търси уникалност, не са това, което бяха...
О, не, трябва да си имаме занимания и ангажираност. Не мога да си представя, че от скука ще взема да питам хора в нета кога, къде и дали правят свирки, декупажи и статии в женски списания.
В САЩ ли ще ходиш? На мен не ми се ходи там.
добре, само попитах за САЩ, не съм си помислила, че ще дезертираш.
да, скучничко е в София.Събрале се селяни от все краища и се пръснале навсякъде, но какво да правят хората като нямат препитание, а пък и толкова се рекламират столичаните в повече...навсякъде се случва времето да спре. Философски погледнато човек се нуждае от замиране на ритъма, за да се раздвижи сам/а...имам си още задачки, да. Редактирано от Blackeyes на 28.10.15 22:02.
|