няма да мрънкаш, аусландер. Помня, да...една стъклена къща на брега на морето в Атина...която сънувам, сънувам често, но не и сега...даже не съм била в Атина. Там на стъклото, от едната страна, се виждат две сини очи и тъмна коса на глухоням мъж, който преживява огромен културен шок, а отвътре една жена (може би аз), милва с ръка отражението...и чак като се събудих разбрах, че едно Мирче (в душата си) се е удавило...мислих, мислих какво е загубило и се сетих...заблудило се е, че му е отнета светлината. О, да, дълбоко съжалявам за дълбокото море_не_до_колене. Обаче си се загубил, а Мирчето си дойде у дома, при нас.
Нищо не разбираш само на пръв поглед. Самуил и слепците са другаде.
И да - съжалява, но аз не правя плитки от камък и не социализирам животни.
Да, сърдя ти се. Обаче, дори и когато се сърдя, го правя съотнесено към отношението ми спрямо някого...ако ти е много трудно да разбереш, не се мъчи. Тези, които нямат мекота в извивките на характера си и никакви слабости, си получават кинжалите по японски и изобщо не ме интересуват терзанията им, защото си имам истински гуру-японец, който даже ме и обича, а това означава, че не търпи подобни измислени страсти.
О, не мога да се грижа за това кой какво мислел и разбирал...не е лесно да приемеш, че една жена може да бъде по-духовно същество от теб......не че ми е ясна надпреварата за награда от Бога, но вярват си сега някои, че талантите се раздават на ангро според мъките и Сизифовските напъни да живееш социализирано и да не ядеш каквото ти се яде, а каквото има - по това човек се различавал от животното, според некои. Само дето като мечтаеш, не би трябвало да се чувстваш виновен, че гониш вятъра, за да съхраниш себе си...както и да е. Всеки се примирява с нещо в живота, а един доктор по философия доста по-лесно трябва да разбере, че не може да живее живота си както иска, а както се изисква..от мен.Редактирано от Blackeyes на 16.04.15 23:40.
|