Значи - последната година съвсем мъчително.
Може да се каже не точно отписване и прежалване приживе, а осъзнаване, без илюзии, че човекът е на финалната права и че всеки ден му е подарен - може да изкара месеци, а може и часове.
Облекчението може да дойде и от осъзнаването, че за покойния е направено всичко възможно и дългът към него е изпълнен.
Вариантите, когато някой последва покойния или не преодолява травмата с години не са от полза никому.
Говорим за оптималния и желателен вариант, когато преживелият се вземе в ръце и продължи напред.
Въпросът в.случая е дали 2-3 месеца са достатъчни човек да се вземе ГОРЕ-ДОЛУ в ръце.Никой не говори за НАПЪЛНО.
Също се спомена, че въпросната приятелка и покойният Миро имат общо дете на ок. 24-25.Според мен не би му било все едно майката да почне да си търси нов човек на втория или осмия- деветия месец , да речем.Както и на този приятелски кръг, на който държи да представи новия човек.
Разбира се, напълно е свободна да им каже и : "Майната ви!"
|