Добре дошла обратно, Хубавке!
Зная, че си минала през това и ти благодаря за мнението.

Това, което казваш за реакцията на приятелите важи на 100% при развод – неудобството да се споменава другия, това, че си единична, а другите в двойка, както и евентуална враждебност от страх за потенциално отмъкване на нечий партньор.

Нямах никаква идея, че по подобен начин може да се чувства и при този тип загуба, странно ми е. Специално нашата компания е разнородна и имаме всякакви – семейства, друга вдовица, която никога не се е чувствала неудобно с нас, разведена и друга разделена с мъжа си самостоятелна дама. Заедно сме от много години и някои са преминали от един статус в друг. Освен това сме на различни възрасти. Повече не мога да кажа по обясними причини, но не мисля, че горното важи за тази наша групичка приятели. Иначе ти вярвам, че не теоретизираш, а така си го почувствала.

Нахвърлях просто теми за разсъждение.
Много интересни аспекти даваш, за които не бихме се сетили, а никой не е застрахован, а и тук сме хора, които не заклеймяват ей така с лека ръка – затова че тенкс за включването и не ни изоставяй пак!

Всъщност, забравих да кажа, че има едно съвсем естествено желание да живееш, което се проявява още по-силно след смърт на партньора. Предполагам, че природата така се грижи за това да останеш жив, за да си отгледаш децата. Като някакъв инстинкт за самосъхранение е.
Съгласна.
Чувала съм дори за смърт от разбито сърце при загуба на партньор и съм убедена, че трябва след като си изживееш емоцията и си стъпиш на краката, да бъдеш проактивен.