Прочетох ви всички... Утре ще отговарям, привечер най-вероятно... Тъжно ми е...
Но в разхвърляните мисли нахлуха още такива, да допринесат за хаоса от екзистенциални въпроси...
Хубу, съгласна - отишъл си някой, животът трябва да продължи... но ние само сега и тук ли сме? Отишъл си човекът, мир на праха му, давай да действаме, че и нас тва ни чака, нема кво да му мислим толкоз... Да вдигнем наздравица за предстоящото, да загърбим миналото, да разчистим всичко напомнящо, да гледаме само напред - уф, спирам... Някакъв цинизъм май ме обзе...
Обещавам утре да съм се отърсила от всичко... или поне донякъде...
.
.
.
Искаше ми се поне на следващото ни събиране да изкарам онази начената бутилка текила на Миро, да сипя по един шот, да отсипем за него на земята, да пием до дъно от странното му питие и да си спомним разни негови шеги, беше образ! На погребението му вдовицата му ме посрещна с "Няма вече кой да ти казва - Ставаш още, Лия, ставаш!"
Ще мълчим всички за Миро на следващото събиране, за да не предизвикаме конфузия... Мдам...
|