Баща ми почина на 84, в края на януари 2016.Последната година беше много зле и му бях личен асистент.Имах здравосл.проблеми - качество на съня, "играене" на кръвно и кръв.захар и др.под.- откакто баща ми се влоши .
Отчитайки не един пример на хора трайно разбили здравето си или направо си заминали, грижейки се за тежко болен родител или половинка,съм се стремял психически да се навивам да не следвам примера и че "после" животът трябва да продължи.Без предварителни планове, по които и без това не си падам.
Та след като човекът си замина( и ккатодновременно станах безработен) ми трябваха 7- 8 мес., за да ми се оправят здравосл . проблеми (без лекарства - нещо чайче, нещо валерианче) и около година, за да се почувствам вътрешно и да изглеждам външно стабилен, та да си намеря прилична работа.
Майка ми, която почина млада преди 32 г. остави завет да не носим черно за траур.Носил съм за нейната майка, около 1-2 седмици , според обстоятелствата тогава - по-скоро като знак да бъда оставен на мира, колкото време съм преценил, че МИ е било потребно.
|