Моя приятелка почина на 33 от рак. Мъжът й се появи с гадже около месец (месец, 30 дни, безумно кратко, ужасявашо малко) след това и заживя с нея около 3 месеца след това. Беше ми... обидно. Предполагам, че по време на лечението вече е имал връзка, не мога да си представя как само месец ти трябва да погребеш старото и откриеш новото.
Той нямаше проблем и се радваше, че имаше майка на бебето си (да, имаха бебе с починалата). Тя съшо нямаше проблем, шото беше умряла и предполагам й беше все тая вече, а бебето имаше кой да го гледа. Гаджето нямаше проблем - любов и задължения с бебе.
Обаче аз имах проблем... не знам зашо - може би фалшив морал някакъв или неразбирае. Че аз от един развод не можех да се измъкна толкова бързо.
После, след години им се радвах. Тогава не ги разбирах изобшо. Но детето беше ок, той беше ок, тя беше ок. Само моята личност се вълнуваше "ама как така" - ми на - така. Истината е, че не успях да намеря връзката с него отново. С новата не се и опитах. Но сега, след години - може би са били прави.
|