|
Точно с този личен отенък заради който винаги съм твърдял, и то си е истина, че заради това съм в интернет.
Мани, мани, то човек да не сподели тука Че сега май излезе, че съм по-опечалена от вдовицата.
За приятелката ти нищо не мога да кажа, ти си усещаш човека, но мога да кажа за мен.
Приятелката ми е страхотен човек, действа със замах, но в тази непозната за нея ситуация, ми се струва, че избърза и дано не съжалява.
Има, обаче и друга гледна точка на този същия проблем, за продължаването. Възхищение изпитвам към едни млади хора, които с огромно, свръхестествено самообладание успяха да стиснат зъби, да съберат натрошената си същност и да продължат напред не само заради себе си и семейството си, но заради малкото си дете. Трагедията беше огромна, но не стига това което се случи........ жива рана......
Леле, как си описал един съвсем различен аспект - как другите може да не те оставят с мъката ти, а да ти я агравират до лудост!
Ще добавя и още един аспект - майка ми след смъртта на сестра ми как ни накара да се чувстваме малоценни... Сякаш баща ми също не беше загубил дете, племенницата ми майка си, аз сестра си. Нейната загуба най-голяма! И впоследствие като че не сме й така важни другите...
Редактирано от Liya на 15.10.18 21:13.
|
Re: Животът е за живите [re: Green Light]
