Не зная защо ми дойде това заглавие, нещо, в което някакси се опитвам да се самоубеждавам, щото то е ясно, че не е за мъртвите, амааа...
Поводът за размислите ми е приятелка, която днес ми съобщи, че си има приятел... 6 месеца след смъртта на съпруга й. Срещнали се преди 3 месеца и вече живеели заедно.
Спомням си как се чувствах месеци след смъртта на сестра си и някакси проектирам усещанията и се питам как стават тези неща.
Спомням си също как като тръгнах да се развеждам, тя ми каза - Уау, и какво ще правиш сега? Аз викам - В какъв смисъл какво? Тя - Ами аз ако 1 седмица не правя сеХ, сигурно ще си легна с някой от улицата. Ами наложи се да разкрия , че съм различна от нея в това отношение и че аз пък мога дълго време без сеХ, но няма да си легна заради сеХ само.
Сега ми предстои да съобщя на мъжа ми, но ще го направя лице в лице като се прибере, че на предстоящата дата, на която винаги сме се събирали в един и същи състав, ще има заместник на Миро, месеци след смъртта му... Вкъщи все още стои половин бутилка от едно само негово питие, непопулярно, което си го чакаше...
И сега още нещо ще напиша, макар че полковника ще ме шамаросва, но в крайна сметка май това, което ме накара да драсна, май е онова подличко надигащо се колкото и да го натискам наобратно - абе дали и мен така биха ме преживели за има-нема 2-3 месеца...
|