Лий, на мъртвите им е все едно според мен дали ги помним... помненето е за живите… ти го помниш, бил е част от животът ти... и тя го помни, със сигурност го споменава, но... някак е разбрала, че започва нов живот за нея и... го е започнала... може би е липсвал секс във връзката им... може да е изпитала облекчение... знае ли човек... всъщност, така си е и редно, живия с живите... моят прадядо е имал прекрасна жена, умна, елегантна, образована, с голяма зестра и щедра парична помощ от семейството и... но се разболя, легна на легло и почина на около 71-2 години... на 40 ден след струването, дядо приемаше вече оферти... по късно, когато и втората му бабичка почина... казваше, само не се живее, сега, ако знам, че ще поживея още някоя и друга година, ще потърся другарка за себе си, ама не знам...когато го попитах, защо след смъртта на прабаба ни веднага се е оженил, той каза, ами... не беше веднага, баба ти боледува дълго на легло, бях се разделял мислено с нея много пъти и когато краят дойде бях готов... всъщност не ми се изпада в подробности, но той каза също нещо в този стил, никой не бива да ме упреква, че исках да живея...така,че не се замисляй толкова много, не знаеш какво и е... попитай я направо...
|