Извинявай, Лия, но тази тема ми прозвуча странно: Аз мисля, Аз чувствам, Аз страдам, Аз се чудя, Аз съм недоволна, Аз съм имала планове, Аз, Аз, Аз...
Защо нито за миг не се постави на мястото на "приятелката" ти?
Ти си я закопала заедно с мъжа и.
Естествено, че АЗ, Кити! Давам своята гледна точка, няма как да давам нечия чужда!
Тия със закопаването на някой друг плс!
Не си права, че не се опитвам да разбера чувствата й, напротив – постоянно сме й казвали, че не можем да го върнем и – Гледай себе си! Но сега ми се струва, че малко избърза с тази история и отново съм притеснена за нея и развитието.
Можеше малко по-постепенно да се впусне в това, да даде време на себе си, както и на нас дори да приемем липсата на Миро и през същото това време щеше да се разбере що за човек е новият й избор на партньор. Ако щеш, ние също заслужаваме постепенност до приемане на друг или и това ти се струва егоистично? Кои сме ние, видиш ли! Нашта роля е само или да успокояваме, или да мълчим!
|