Ами, просто приятелката ти е жив човек и има нужда от любов точно толкова, колкото и всеки друг жив човек. Независимо какъв е бил мъжът ти, добър, лош, него го няма и няма НИКАКЪВ начин да го върнеш. И това ти става безпощадно ясно веднага. Не след година, пет или десет. Не на последно място в момента, в който се случи нещо такова, ама първия момент, всички тръгват да ти помагат, защото смятат, че изпитваш материални затруднения. В някои случаи е така, в други не. След този първоначален плам, обаче, ти ставаш неудобния човек в компанията по няколко причини:
1. Защото им напомняш за липсващия приятел, а това разваля хапката и пийката (това е циничният израз, разбира се, политически коректният е друг);
2. Защото по някакъв начин мъртвият вече е обожествен, а ти по някаква странна причина си се оказала притурката към него, от която вече няма смисъл;
3. Защото жените в компанията вече виждат в теб заплаха, защото си сама жена, следователно може да тръгнеш да им сваляш мъжете.
Сигурно има и трето, и четвърто, не съм се замисляла много.
Та, по всичките тези причини, само след месец ти се оказваш всъщност без приятели. Каниш ги на гости известно време, те идват, но те не те канят, поради което разбираш, че тая кауза вече е загубена.
В този момент, в който оставаш абсолютно сам, трябва да решиш дали искаш да си срежеш вените или може би имаш право на живот.
И всъщност, много е лесно да разсъждаваш по темата колко някой е обичал мъжа си и защо толкова лесно го е прежалил, когато имаш жив мъж до себе си.
Апропо, ако загубиш дете и веднага след това забременееш и родиш друго, дали си прежалил първото?
Нахвърлях просто теми за разсъждение.
Всъщност, забравих да кажа, че има едно съвсем естествено желание да живееш, което се проявява още по-силно след смърт на партньора. Предполагам, че природата така се грижи за това да останеш жив, за да си отгледаш децата. Като някакъв инстинкт за самосъхранение е.
Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от hubavka69 на 15.10.18 07:12.