Твоето отношение е разбираемо, а ти си го знаеш и чувстваш най- добре. Не ти се учудваме или отричаме, само се опитваме да дадем евентуално обяснение /отношение на приятелката, понеже тя не участва пряко в разговара.

Почитате, почитате, говорите си за умрелия, но тя, приятелката се прибира и затваря сама сред 4 стени ( няма ни дете, ни внуче, ни никой при нея, нали) Та тя си знае най- добре. Ти готова ли си да отидеш да живееш при нея за 2- 3 месеца, да й правиш компания, да звучи човешка реч в дома й, и всяка вещ да ти напомня за Миро ?

Ще разкажа една безобидна случка, толкова отдавна когато дъщеря ми беше в 1- 2 клас.
Гледам момичетата, 5-7 клас зимата, студ, тръгнали с голи кръстове и къси поли. Якенца пухени, а пъпа им се гледа. И си викам и се чудя, айде тези деца не се разбират, малки са още, ама толкова ли нямат майки, които да им кажат, да ги накарат да се обличат, да си пазят бъбрецитеи яйчниците - ще им потрябват един ден.
Не разбирам и се възмущавам, чак се улавам, че вече съм осъдила майките, при все че ни ги познавам, ей така принципно, щото аз съм много принципна и ги разбирам работите се, а другите блеят.

И мина време и мойта дъщеря започна да се момее и тръгна с късите якета и панталонки посред зима. При положение, че й давах другите момичета като отрицателен пример, намилах й всикчи последствия от голия кръст и задник и т.н.
Война водех, обаче познай - как излизаше и за училище, и за разходка.
И най- вече аз ги купувах късите якета, щото или това или нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Munyta на 14.10.18 10:56.