маааааалка забележка: ирационалността в математиката е ДРУГА ирационалност...
иначе по принцип съм съгласен, че разделянето на поджанрове за повечето читатели и почти всички писатели е необходимо, колкото сноуборд в сауна.
ако нещо е ДОБРЕ написано, увлекателно, нама значение дали става дума за космически кораби или магически битки.
Тънкият момент се състои в това, че във фентъзито се наблюдават повече (и по-еднообразни) клишета, отколкото в НФ.
(е, тук също може да се спори)
та, подсещам, определението за ПРИБЛИЗИТЕЛНО разграничаване м/у фантастика и фентъзи, кото дадох аз от мое си име, е, че фантастиката се опира на моментните аучни схващания, тоест книжната реалност в нея БИ МОГЛА да съществува в съгласие с въпросните научни теории или хипотези. Фентъзито излиза извън рамките на дефинираното от науката, фентъзийният свят би бил реален САМО АКО допуснем валидността на ДРУГИ теории, различни от научните към момента на написването.
Не разбрах защо имаше горещи възражения против тази дефиниция. В нея нямаше нищо неуважително или пренебрежително към някой от поджанровете.
Когато пиша, например, че човекът е същество, сродно с приматите, не целя да оскърбя нито приматите, нито човека. Обикновена констатация.
Но когато някой се засяга от констатацията (хора, примати, фантасти, фентъ..зисти? фентъзьори? не знам точната дума) - това е свидетелство за:
а) грешен прочит (също и невнимателен, пиша само това, което пиша, без скрит смисъл);
б) гузен негонен бяга (някой все пак подмолно смята, че НФ стои по-високо от фентъзито, което АЗ не твърдя, нормално е да съзре в дефиницията намек за подобна ценностна стратификация. Не е номрамлно да ми я приписва на МЕН).
((слепите по рождение, впрочем, могат много неща да ти разкажат за звуците, които зрящите уж също чуваме...))
((мозъкът е орган, но не като всички останали))
|