Аз пък мисля, че така нареченото фентъзи в някаква степен е по -близко до реалността, отколкото привидно уж научните премятания около някоя съществуваща в днешно време хипотеза. Какво значи ирационално? Ако изходим от имагинерната единица т.е. едно на минус първа и решим някоя и друга математическа задача с нея, то имагинерната единица съществува ли в математиката или не? Съществува. От ясно - по-ясно. Ако аз приложа ирационални методи, за да достигна определена цел и я достигна, това случайност ли е, магия ли е или какво? Ако аз достигам повече лични, неважни цели по този начин да речем с 90% успеваемост, това какво е? Слепият по рождение само е чувал за цветове, но не му стига въображение да си представи ярките багри на зримия свят. Авторите на фентъзи в някаква степен умеят да си представят онова, което е във възможностите на човека, стига той да успее да прогледне. В тази връза и фентъзито и научната фантастика отразяват едно евентуално бъдеще на човечеството /възможно минало /, стига то да завие на съответната пряка. Човешкият мозък е орган както всички останали. Той нищо не може да измисли, а функцията му е да рекомбинира външна спрямо него информация. Всякакъв вид творчески личности са в състояние по неведоми канали да се доберат до тази информация и да я представят пред света - учените чрез науката, писателите чрез въображението си, но всичко реално би могло някога или сега някъде да съществува, или вече е било съществувало.
Накратко - излишно е фантастиката да се дели на различни видове и под видове. За читателя - т.е. за мен - е важно да е добре читаема, да ми носи удоволствие, да ме кара да се замислям. Деленето се прави по-скоро от неможещите да пишат, за да дадат и те нещо на света т.е. класификация. За читателят това не е важно.

Вярвам без да вярвам.