Възприемам темата не като целяща да постигне истина от последна инстанция, а като размяна на мнения между хора, които споделят едни и същи интереси. Радвам се, че има такива.
По въпроса: Да разбирам ли, че НФ като "научна" и рационална е за предпочитане пред фентъзи, доколкото едното гледа назад към примитивното, а другото - напред, към тържеството на повече рационалност в човешкия живот.
Съгласен съм, че трябва да се мисли исторически, но срещу подобно разбиране на "историческото" имам известни резерви. Едва ли мога да оспоря цялата концепция (а и не това искам), но някои от примерите категорично не приемам.
Първият е за "прогресивността" на различните "строеве" и оттам на историята. Канибализмът в архаичните общества има изцяло ритуален характер и следователно е в самото сърце на културата, поради което само външна гледна точка може да го определи като "дивотия". Спрямо него робството е доста по-голяма “дивотия” от гледна точка на ценене на човешкия живот. Ще прескоча сравнения между останалите епохи, за да припомня само, че ХХ век е векът на две световни войни, на лагерите и геноцида над цели народи, в сравнение с които предходните "дивотия и идиотия" изглеждат като идилия.
Вторият пример е с на два пъти споменатата алхимия. Въз основа на какъв критерий може да се определи състоянието до възникването на алхимията като “ирационален бардак” и с какво тя е по-рационална? Според мен това е възможно само ако внесем съвременни критерии, което вече не е историческо мислене.
Третият пример е с категорията “героично” и “дегероизиращата” роля на науката. Може би е вярно, че в съвременния свят няма място за подобна категория, но преди науката заслуга за това имат по-скоро други социални феномени – изработването на “дисциплините” и разрастването на бюрократичната власт над всички сфери на обществото. Според мен една част от фантастичната литература (фентъзи и научна фантастика) се стреми да реабилитира именно тази категория в човешкия живот, т.е. възприема героичното като важно измерение на съществуването, което сме изгубили. Друг е въпросът как го прави.
С това искам да върна дискусията в отправната точка – разграничението на фентъзи и фантастика трябва да се търси не в генерализирането на един само критерий (най-често външен на литературата), а в комуникативния модел и в изграждания в съответствие с него условен образ на света.

Къде бих могъл да прочета интервюто на Стругацки?