Да разграничим първо мита и приказката от литературата. В мита и приказката светът е такъв, какъвто го възприема общността. Следователно по своите функции в архаичното общество те са по-близки до функциите на съвременната наука. В литературния текст светът е само условен образ на действителността, който изразява възгледите на автора по един или друг проблем. Въвеждането на митологични или приказни елементи в него е свързано с тяхното преозначаване, при което те се подчиняват на намерението на автора. Поради което митологични образи и идеи можем да срещнем както в реалистичната литература, така и във фентъзито или научната фантастика. И това в никакъв случай не приравнява света на текста до света на мита или приказката, тъй като те разчитат на съвсем различен тип комуникация.
Представеното тук разбиране за героя заличава именно тази разлика. Съгласен съм, че съществува връзка между съвременните медийни герои и тези в мита, но обяснението й трябва да се търси в обратна посока: да се види каква културна функция на класическите герои наследяват съвременните, а не да се обясняват героите в мита и фолклора чрез днешните. Героят е начин общността да си изгражда символичен образ, а делата му – начин да подрежда своя свят. “Рушенето” на нивото на сюжета на нивото на възприемане на героическите митове е по-скоро съзидание. Слагам в кавички “рушенето”, защото не се сещам къде набеденият Крали Марко руши.
За фигурата на героя в историята на културата не бих се опирал на концепцията на Тойнби.
И накрая за историята и науката:
Скептицизмът ми към представянето на историята като прогрес не е воден от някакво идеализиране на миналото или от оспорване на ценности като свободата и човешкия живот. По-скоро не приемам обосноваването на тези ценности чрез подобна историческа реконструкция, тъй като тя “осветява” от миналото само това, което й е необходимо, за да стигне до желаната идея за обществото (настоящо или бъдещо). В нея обаче не са видяни реалните залози и цели, които са определяли един или друг избор, решение на Коперник или Дарвин. Например, построяването на една линия от имена на заслужили учени, общото между които са идеите им, изведени извън социалния или исторически контекст, в който са възникнали, затъмнява истинските борби в историята. Коперник може и да е доказал математически хелиоцентричния модел на света, но не той го е създал, както и не той е отхвърлил теологичното мислене. Дълго след него идеите му са използвани в рамките на по-широкия проект за доказване рационалността на Създателя като гарант за някакъв деконтекстуализиран научен метод и произтичащите от него политически и социални решения в зората на образуване на нациите.
Интересно е, че измежду споменатите имена на световни “реформатори” няма нито едно на учен, свързан с “духовните” науки. А всъщност между физика/астрономия и философия, социология и теология връзките винаги са били много тесни.
Представата за наука, която се предлага тук, ми се струва доста утопична. Тя предполага, че научните идеи съществуват в някакъв социокултурен вакуум, извън конкретните обществени структури и идеологически рамки. В същото време тези идеи оказват влияние върху обществото без посредничеството на институциите, запазвайки неутралитет спрямо политическите борби и залози в социалното пространство.

Очевидно е, че не може да се говори за научна фантастика и фентъзи, без да се уговорят някакви разбирания за концепти като “историята” или “науката” (научния метод). Но по-добре е да разглеждаме литературата (и НФ/фентъзи също) като място, където се изпробват едни или други разбирания, отколкото да я обясняваме и привеждаме до някакви универсални понятия за “история” или “наука”.