Разсъжденията ми за видовете четене по-скоро изясняваха моята позиция и целта на моите разсъждения по темата. Затова ги поставих преди прякото обръщение към теб. Те имат само косвено отношение към твоята и всяка друга дефиниция, предложена тук, като показват и обосновават разбирането ми за жанра преди всичко като комуникативен модел. А това отхвърля противопоставянето на фентъзи и НФ както по линията рационално/ирационално, така и по линията героично/негероично. Казал съм го по-горе. Наука има и във фентъзито, героичното може да бъде открито и в НФ. Но не приемам така ограничено разбирането за "героичното" (и се обосновах чрез анализ на предложения от теб пример от юнашкия епос), нито разбирането за "наука" (в нея отсъства името на учен отпреди 17 век, както и името на учен от хуманитарните науки - защо да не продължим линията от Коперник през Декарт към Ницше, Витгенщайн и Кун). Ако приемаш мнението ми само като спор и глупости, а не като различна гледна точка, която се опитвам да аргументирам, тогава наистина си губиш времето.
Предлагам да прекратим огъня един срещу друг и наистина да разменяме мнения и гледни точки.
Иначе моята дефиниция е първата, дадена по темата. Вярно, че е доста пестелива, но все пак я има. Последващите ми постове, свързани с "героите" и "науката", всъщност само й придават плътност и конкретност, тъй като те са централни понятия в двата модела на описание на света, които според мен разделят и фентъзито от НФ.
И пак да повторя: не наличието на герои или митология прави един текст фентъзи, а изграждането на художествения образ на човека и света върху модела, присъщ на домодерното общество. Това не обвързва така изградения литературен текст с идеологията на домодерното общество, а е възможност да се поставят въпроси от съвременен автор към съвременното общество.