Продължавам тази тема, защото мисля, че има смисъл от това, да се разграничат различните жанрове и форми на словесност (и нелитературни също). Както казах и по-горе, предпочитам разграничението да е според комуникативните особености на един или друг жанр, тъй като тогава то би служило като средство за разбиране на текста. Постоянно се срещам с хора, които не четат фантастика или фентъзи, защото не виждали смисъл в подобни измислици (по-"начетените" казват приказки вместо измислици). Други пък изхвърлят текстове като "Властелина" или "Дюна", защото действието течало мудно, описанията били прекалени, чуждите думи им били в повече и т.н. Малко са тези, които си задават въпроса какво казва един текст, изграден по един или друг начин, според или срещу определени жанрови рамки. Следователно малко са тези, които изобщо общуват с текста.
Не отнемам правото на никого да чете, както си иска, нито налагам критерии за "правилен" прочит. Все пак вярвам, че удоволствието от един текст е по-пълно, ако го разберем повече, ако успеем да "влезем" в света, който авторът е създал, а не го приравняваме единствено към собствените си представи. Всеки, който чете само за да открие в текста нещо "за/от себе си", е не по-малко прав. Става въпрос за две допълващи се (а не изключващи се!) културни потребности от четенето. Прави впечатление обаче пренебрегването на едната или дори отричането й за сметка на другата. Ще се радвам, ако имам съмишленици.
Това по въпроса на мен "за чий ми е".
Шаркане, смятам, че малко се поувличаш в желанието си да изкараш себе си прав, а мене крив. И недочиташ написаното от мен или направо ми приписваш неща, които не съм казал. Освен това не виждам контрааргументи, а само твърдения на контра и недоизяснени примери. Както и да е, дори и тази ти позиция провокира интересни въпроси.
Ето няколко отговора:
1) По своите социални функции митът и фолклорът се приближават до съвременната наука, тъй като в традиционното общество те са онова знание, в което се разкриват космологичните, социологичните и антропологичните представи на общността. Чрез тях се обясняват и легитимират институциите, чрез тях се задават норми, които регулират едни или други социални действия, чрез зададените от тях архетипи се приписва (и тълкува) смисъла на човешкото поведение. Пише го и в препоръчаната от теб книга на Проп.
2) "Наличието на митични или приказни елементи не прави от едно произведение фентъзи" - абсолютно съм съгласен с теб и в предишния си пост съм го казал.
Настоявам на "анализа" си, защото:
1) Цитираният от теб откъс от юнашкия епос е типична формула, която, прочетена в контекста на фолклорния модел на общуване, има различен смисъл от този, който можем да видим, ако отнесем текста пряко към нашите представи. Първо трябва да припомня, че юнашкият епос се изпълнява изключително по празници, когато "времето спира" и чрез разказа се актуализира митическото правреме. Следователно действията на героя трябва да се разглеждат като отнесени към това условно минало, когато светът още не е устроен и именно в подвизите на юнака хаосът трябва да бъде "победен" и на негово място да се установи космосът. Двубоят с различни персонификации на хаоса (лами, хали, змии троеглави, черни арапи, жълти базиргяни, дете Дукадинче) е условен начин да се представи това сътворение. Ето тук един особено жесток от днешна гледна точка подвиг на Марко, в който той разсича на две дете (!) Дукадинче и след това му взима главата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите