възпяването на героиката е един от големите грехове на литературата;
тъй като героичните "епохи" обикновено се регистрират във време и на територия, където се е разпаднала една или друга универсална държава в рамките на дадена цивилизация - като универсалната държава е била последен опит да се спре упадъка на тази цивилизация.
Сиреч - нужда от герои се появява в моментите на хлътване във варварството.
Още повече, че героите, включително "научните", даже като се опитат нещо да създадат, много повече рушат.
А то това си е функцията на героите в приказките, митовете и легендите. Те - рушат.
Ярък пример за това са песните за Крали Марко.
На фона на героичните костотрошачи много рядко се появяват образи съзидателни, ярки поне колкото "героите".

и китайците са го забелязали - и отразили в непризънта си към "интересните времена" - времена на разруха, произвол... и герои.

Но днес героите са безопасни - от книжки и от филми нищо няма да ни направят. Защото с реалните герои от улицата поне на теория се занимава полицията.
И това е хубаво, това е добро, това е справедливо и в интерес на повечето от природонаселението.
Само дето киното и литературата създават идиотски култ за идиоти към идиоти, та затова все се пръкат подражатели.

Напомням: към критериите на класическия и фентъзийния героизъм НИКАК не можем да подвезем хора като Коперник, Кеплер, Дарвин, Менделеев... и още много други, чиито усилия са направили светът на хората такъв, какъвто е.
Въпреки това... опа, филмът се свали, нямам повече време за глупости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите