всичко опира пак до "контрол"

ако такъв няма значи трябва да се ползват естествени тенденции и природни закони за асемблиране (тоест химия). ако има контрол трябва тои да е на ниво атом (за да се подреждат в желаните молекули). ако контрола е физически (манипулатор премества атом и изписва ИБМ) има ограничение в приложенията - манипулатора е част от системата и ограничава контрола - реагира химически със атомите, повечето атоми/молекули лепнат по него (ван дер вал) нито пък може да упражнява сили различни от вече съществуващиете м/у два атома (така или инъче), загубена кауза е тва :)

ако пък контрола е чрез полета (електромагнитни/електростатични) удряме гореспоменатия хаизенберг (наи малко).
тук впрочем има пренасищане с термини и концепции което пречи да се види че две неща са едно и също наречено с различни имена. разните там гигантски циклотрони за изследване на елементарни частици правят точно това - контрол на частици на ниво нано, и под него. колкото по надолу слизаш толкова по се увеличават необходимите енергии за контрол, пък струва ми се колкото по голяма енергията, толква по малко времеви контрол имаш над нея (не е да можеш да натиснеш копче и да се излее, затва трябва геврек за ускоряване)

кофти, но не мисля че ще се случи някога на ниво нанотехнологии (асемблера). по скоро мисля че може само (био)химически да се постигне (както сам казваш) демек чрез експоатация на механизми в които еволюцията по някаква причина не е могла да скокне. но тогава има ограничения в строителния материал пак трябват еквиваленти на днк, протеини, ензими и тн, освен че има и ограничения в структурата - диамант (био)химия не може да произведе. хъх, може и да може но тва ще да е биохимия работеща при 2000 целзии или нещо от сорта. тоест едва ли не трябва наново да измисляме нещата които еволюцията е оптимизирала 3 милиарда години, ама за друга среда. а не знам някои да се занимава с това в момента.

наскоро четох че всяка молекулна машина си има квантов период на несигурност (някъв друг беше точния термин но го забравих). идеята е че ако нещо трябва да се свърши контролирано, и с точност, то трябва да се свърши в определен период от време, които зависи от рамера на машината, инъче се свършва с грешки. в статията пишеше че времето за което рибозомите си вършат работата точно съвпада с този период. по малки те не биха могли да бъдат, нито биха могли да вършат по сложна работа (без грешки в траснкрипцията) - именно заради хаизенберг (или да го наречем някъв вид друг квантова несигурност). което предполага че по отношение на сложност и организация и бързина биохимията не би могла да бъде надмината, а по отношение на материали се налагат други температури, и, предполагам намаляване на периода на несигурност, което пък предполага по прости структури иии... някси.. хубаво звучи думата асемблер, но някси ми се струва физическите закони конспирират срещу съществуването му в някаква смислена форма.

един вид - също както нютон не забранява вечните двигатели, те просто се оказват невъзможни и толкова - причина няма (по точно е емпирична причината).

но дори и да не е така, и дори и да е възможно, знам че това не е оптимистичен начин на мислене, и че измисляне на нови неща не трябва скептицизъм, но пък имам личен зъб на идеята "всичко е възможно, всичко е постижимо, и човек трябва да е openminded". наиш колко хора я използват за получаване на пари за разработки на напълно невъзможни физически неща (поначало), или за разработки на безмислени неща :). и като се издънят - съответно получават повече пари, на принципа "сложно е, трудно е, още изследвания трябват".

ти как би се отнесъл към учен които се опитва да разработи начин за превръщане на олово в злато?! възможно е, става, но не и извън ограниченията наложени от основни физически закони. а тези ограничения налагат способи за заобикаляне след които напълно се губи всякакъв смисъл олово да се превръща в злато. (скъпо е да го облъчваш с бързи частици - по ефтино е да го изкопаеш, от превръщане на олово в злато пари няма да се направиш -парадоксално но факт! :).

преди да си приказваме за асемблери, мисля че трябва да се седне и да се види дали има има смисъл да се приказва. това че асемблерът би ни позволил много неща не е извинение/причина. по същата логика има смисъл да се изследва превръщането на оловото в злато понеже ставаме по богати по тоя начин (ама всъщност не ставаме понеже начина е по-скъп от краиния резултат).

всяка цел си има по дифолт ограничения в изпълнението. за оловото, аре, едно време не са знаели за закона за запазване на масата (алхимиците), та имат извинение. но в днешно време има много (научни) цели където ограниченията са лесни за извеждане. и има страшно много цели които са напълно самообезценяващи се, когато се изведат ограниченията.

нещо което малко хора си правят труда да направят за каквото и да е, именно зарадо онази (омразна за мен :) идея, че "всичко е постижимо, всякак, следователно всичко си струва".

да кажем че имам цел "да направя електростатичен микрофон от нанотръба" ... понеже с такава малка маса на подвижния елемент ще да се хващат много дребни звуци. (освен тва и минава за нанотехнология, демек има пари за разработки :).
хубаво, ама ако за 20 сек се замисля над ограниченията веднага става очевадно че всъщност се опитвам да направя кондензатор от нанотръба, чиито капацитет е толкова малък че ми трябва 50 кила оборудване за да засека промяната му (електрон по електрон ще ги броя ли кво ли :), и специална поставка/кутия за да се изолират всякви паразитни капацитети. ако ще са 5 стаи оборудване, много по лесно чувствителния микрофон да е на лазерен принцип, нещо което вече съществува. а ако ще е в кутия, къф микрофон е?!
това, горното, се случва повсеместно.

тормози ме че т.нар асемблер ще се окаже че се свежда до ДНК, ензими и протеини (нещо което съществува) като наи смислен начин за изпълнение. но нямам теоретичната база за да го обоснова сам :). и че никои никъде не се занимава с нищо което би могло след 1000 години или по малко да доведе до описания асемблер. но някси, едва ли не, се очаква асемблера да изкочи от някъде, от някакава разработка, до 5-10-15 години. е как, като нещата въобще не се движат натам!? връзката м/у биохимията и силиконовите технологии е повърхностна и изкуствена (за показност). липсва каквато и да е синергичност м/у двете, главно понеже няма никои които да разбира добре и от двете едновременно. и това състояние на нещата не се подобрява, напротив, ако има прогрес то тои е към усъвършенстване на показноста.

тормози ме и че подобни добре звучащи на пръв поглед идеи само пренадуват така или инъче пренадтата репутация на т.нар. нанотехнологи, като нещо в което си струва да се влагат пари.
и че като балона се пукне (когато никои от вложилите пари не получи нищо струващо си, кога ли ще се усетят) това ще засегне и онези 5 процента от т.нар нанотехнологии които всъщност са истински нанотехнологии и истински си струват. аз не мога да знам кои са тези 5 процента, но със сигурност мога да идентифицирам 80 процента които НЕ СА тези 5 процента, по метода на извеждане на ограниченията.

пс. маикъл краитън/станислав лем хич не помагат и те :)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 01.01.05 21:28.