първо, демона на максуел се различава по принцип на действие, макар че има същата цел. второ, демона на максуел е невъзможен, той е абстрактен мисловен експеримент, измислен навремето си като парадокс. причината да е невъзможен: демона на максуел е също необратим нелинеен елемент, което означава че не би могъл да е в термодинамично равновесие с частиците които обработва.
ВСЕКИ кибернетичен елемент е необратим и нелинеен. защо? най-просто доказателство - той трупа спомени от минало към бъдеще. още едно искаш ли? реакцията му е проводима от сензорите към мускулите. това веднага означава че е термодинамичен, а това веднага означава че има долен праг на ефективност на реакцията енергията kT, а това веднага означава че не може да борави с обекти с енергия близка до тази, каквито са молекулите.
ще ти дам пример - ако обекта е достатъчно голям за да го видиш, то той ще е твърде бавен за да го прецениш. ако е достатъчно бърз за да го прецениш, ще е твърде малък за да го видиш. и това не е някакъв технически недостатък, а фундаментален закон. ние можем да играем демони на максуел, ако газа представлява камъни в безтегловност, които се топат в някакъв контейнер. да сметнем обаче температурата на такъв газ. да речем камъните тежат по 100 грама и се носят с около метър в секунда. колко е това? енергия 0.1 джаул или температура 0.1/1.38Е-23=7Е21, това са седем хилиади милиарда милиарда градуса! ясно ти е че ние не сме в термодинамично равновесие със тях. системата ще работи, докато температурата ни се изравни. същото ще стане и със роботите, а те ще се загреят до околна температура много бързо, заради малкия си размер.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM