--- Точно това имах предвид, че до голяма степен терминът "нанотехнология" се използва произволно и спекулативно. Моето мнение е, че е по-коректно и прецизно да се говори за "асемблерна технология", понеже прочитането на книгата на Дрекслер и запознаването с материали и статии по въпроса, ме убедиха, че именно в асемблерите е бъдещето.

--- По въпроса за пружинните наномашини, до голяма степен това беше "метафора" от моя страна, за да покажа, че наномашините МОГАТ да бъдат прости по устройство, но универсални по отношение на "естествените" молекулни машини, каквито са рибозомите и ферментите.
Но, страхувам се, втренчването в този пример попречи на изказалите мнение в тази тема да се концентрират върху главните повдигнати въпроси.
Въпреки това, бих искал да уточня: пружината изобщо няма нужда да бъде толкова дребна, че да се навива ДИРЕКТНО от "топли" молекули. Спрямо атомите и водните молекули например такъв наноробот ще има размери на малък трактор в сравнение със стъклените топчета, с които играехме като хлапета (по-дребни от тези за тенис на маса). Машината ще "поглъща" СО2, азот, вода и вътре в нея ще се осъществява нещо като каталитична реакция (като в зърнен комбайн), при която (продължавам аналогията с комбайна) се получават сравнително едри молекули или комплекси (парчета диамантена структура например), а когато се изхвърлят сякаш бали слама, манипулаторите ще ги сглобяват в нещо по-едро - било то копие на комбайна или белтък, предназначен за пържола (синтезира се директно готова за ядене) - тоест според програмата в бордовия компютър на асемблера. При това положение пружината е доста големичка и може да бъде ефективно запъната. Самонаниването й става ПРИ СЪТРЕСЕНИЯ НА КОРПУСА на асемблера. Естествено е, че при определени условия такъм пружинен асемблер ще спира, защото НЕ Е вечен двигател. Ако той използва топлината като източник на енергия, това значи, че ще действа като ОХЛАДИТЕЛ (“топлата” частица го удря, отдава му енергия, работът се зарежда, но частицата вече се движи бавно – тоест става “студена”) и когато температурата около машината спадне под някаква стойност (не е задължително до абсолютната нула!), асемблерът също ще спре. Но, както каза Вальо, огрее ли го слънцето... Така че не приемам обвинението, че се мъча да нарушавам законите на термодинамиката.
Още повече, повтарям, че пружинните наномашини ги споменах на шега, за илюстрация на идеята.

--- Принципът на Хайзенберг впрочем е квантовомеханичен закон, но не мисля че е редно да го намесваме в този (подчертавам!) дребен детайл от темата. Принципът на Хайзенберг не е попречил на комплекса РНК-рибозома да си синтезира белтъци и да репликира РНК-молекулата, нито пречи и на други клетъчни органели и ферменти да работят. А те са именно молекулни машини, но СПЕЦИАЛИЗИРАНИ. Идеята за асемблера, че той ще съчетава функциите на ВСИЧКИ ферменти и клетъчни органели. Асемблерът е молекулно-бионично инженерство, той не прави нищо принципно ново от това, което прави природата вече три милиарда години. НО! автомобилът е по-бърз от гепарда, самолетът лети по-високо от птиците, плетачната машина създава по-разнообразни тъкани от паяка, а компютърът превишава по брой операции мозъка (въпреки че последният обработва данни паралелно... но и данните вече са му СОРТИРАНИ и ПРЕДАВРИТЕЛНО ОБРАБОТЕНИ от сетивата – за пирмер проучете устройството на окото и какви всъщност сигнали подава то към зрителните дялове на кортекса). По същия начин нанотехниката МОЖЕ да съчетае всичко полезно, създадено от еволюцията до днес и да го развие нататък.

Любопитното обаче е, че нанотехниката практически ще заличи границата “живо - неживо”, “изкуствено – естествено”. Ето това ми се струва интересно за разискване. Колкото до конкретната конструкция на наномашините – не се имам за такъв специалист, че да настоявам за прословутите навиващи се наноиграчки като единствена инженерна алтернатива.
Така или иначе в реферата си към книгата на Дрекслер съм поставил някои въпроси в тази насока. Към самия файл с книгата прикачих няколко статии на хора, които работят именно над ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО на асеблерни технологии и съпътстващите им конструкции. Нека приемем с разумна доза здрав скептицизъм техните твърдения и проекти, тъй като не сме им на нивото да оспорваме подробностите. Но можем пълноправно и пълноценно да дебатираме помежду си (а индиректно и с тях) относно ТЕНДЕНЦИИТЕ и по-общите контури на нещото, правилно или не съвсем дефинирано като “нано”технология. Важното е, че има над какво да се замисляме дори само заради вероятността (а лекцията в клуба ИЗРИЧНО ПОТВЪРДИ ТАЗИ ВЕРОЯТНОСТ като нещо реализуемо на практика) за появата на асемблерите (аз продължавам да си му викам “същинска” нанотехнология, но това са само думи, главното е смисълът им; мен продължава да ме дразни терминът “обеднен уран”, но след като вече е ясно какво се има предвид – майната му, да си му викат така, по-богат няма да стане. В една близка ни държавица пък са го кръстили “осиромашен ураниум” – надали от това следва, че урановите атоми във въпросния материал ходят дрипави и просят стотинки).
И така, вероятността ДА ДОЖИВЕЕМ до синтезирането на първия асемблер, след който нещата стават неудържими, Е ГОЛЯМА. Би ми се искало да поговорим за ПЕРСПЕКТИВИТЕ и проблемите, които ще възникнат когато:
- смъртта ще е случаен инцидент, а не правило и идеалното здраве ще е норма;
- когато буквално всеки ще държи в джоба си (или в калта под ноктите, в костния си мозък или под кожата на ребрата) нанобиблиотека с ВСИЧКО сътворено и открито от науката, техниката, литературата и изкуството, заедно с пълен дизасемблерен анализ на всяка вещ и инструмент, изобретени някога. Тоест да може да даде команда през имплантирания в мозъка си нанокомпютър (или милиорд такива машинки): направи ми торта, построй ми совалката на Вейдър, синтезирай ми гадже-марсианка от еди-кой си роман на Бъруоз;
- когато космосът ще е толкова достъпен, колкото отиването на море, а животът върху астероид няма да се различава от живот в палатка или бунгало (ако ти е кеф, превърни го в двореца на крал Артур, но не забравяй да си поръчаш топла вода и нормални тоалетни чинии... ако си решил да останеш в хуманоидно тяло, разбира се);
- когато се появят ИИ и се наложи да им се признаят естествените права като на всички разумни същества – как ще съжителстваме с тях? как ще ОЦЕЛЯВАМЕ?
- какво ще правим, когато станем 100 милиарда – поне половината ще са “родени” по доста екзотичен начин, включително синтезирани като виждането на “родителя” им за даден персонаж от любима книга;
...и още много други неща