Мила Екна, да не е станала инфекция на ръката ти? Иначе се правят компреси с риванол и спирт,
чувала съм, че мажат вената и с Троксевазин, но това сигурно го знаеш. Но след като не минава
толкова време, потърси специалист (може би съдов хирург?), че да не стане по-лошо.
Колкото до терапевтката, не можеш ли да я смениш? Не ти стига тежкото лечение, а и душевни терзания...
Стискам ти палци, мила, да решиш бързо и леко проблемите си!

"Совите не са това, което са..."

Снощи и аз това си мислех. Къде точно е баланса между това да приемаш случващото се и да отстояващ позицията си. До колко желанията влияят във всичко това, защото, да си го кажем - те са способни да ни водят към собствената ни гибел.

Молих се снощи. Защото си припомних, че не мога да знам кое е предначертанно и защо.

Когато се уловя, че прекалено твърдоглаво тегля въжето в желана от мен посока, започвам да го отпускам полека. Да си изкарам добре на ските ми стана нещо като фикс идея, защото си бях казала, че тази година ще направя резервации и, не ме интересува, химиите ще се съобразят с моя график. Отначало беше просто решимост.

Та ... помолих се снощи. Да ми помогне да успокоя душата си, да ми помогне да приема каквото ще се случи или няма да се случи. Да ми помогне да изместя гневните монолози с хубаво чувство.

Ще се случи, което е най-добре за мен, при всички случаи! Просто може да не го осъзная веднага.

На подобни размисли ме наведоха един-два повода и по време на Академията по творческо писане. Първо нещата така се подредиха, че да не мога да изпратя своя творба в срок за Самостоятелно четене. После в програмата забелязах и друго Самостоятелно четене и започнах да пиша съобщения и мейли. Оказа се, че то е за поетите. Разочаровах се, но тогава ми хрумна, че може да прочета от лиричните ми неща, писани извън курса. И те приеха. Но тогава се оказа, че няма достатъчно желаещи от курсистите-поети за това събитие и то се отмени хахаха.

Писаха ми, че ако имам желание за самостоятелно такова събитие, те могат да ми съдействат по някакъв начин и извън курса. Отговорих - не. Човек трябва да съумява да разчита знаците! ако нещо трябва да се случи, то трябва да се случва лесно. Щом като не се получава, значи още не съм готова. Приех, че силата над нас ме предпазва от прибързана или грешна стъпка и толкоз.

Та.... така... Още не съм се справила напълно с това. Но се опитвам да се успокоя и да приема, да се доверя.

Целувки от мен!

И благодаря, че си ме прочела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, правя компреси с риванол. Вместо Троксевазин ползвам Хепароид Зентива. А и Красинцето ми каза да отида на съдов хирург, но според личната ще мине с риваноловите компреси. А понеже хич не ми се ходи по лекари, аз изобщо не се сетих в момента да й искам направление за съдов хирург. Просто съм изключила. Трябваше.

Да, възможно е да има инфекция. Обаче петното взе да се локализира и поизбистря. Още боли, не мога да определя дали е намаляла леко болката... Но сега вече е късно. Утре сутрин пътувам. Ще видим какво ще каже Върбанова...

Ами.... бих предприела действия за смяна. Обаче се въздържам да ги дразня, че им се набих в очите...

Но се замислям дали не е време за консултация с професора. Ако реша да се срещна с него, може и за това да стане дума. Ще видим. Ако ще е - ще е сигурно след началото на март.

Дано, благодаря ти Джулче! Гушкаме те с Лори!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А мислила ли си за порт-а кат? Май така се казваше? Ако се налагат още вливки разбира се. Спокойно, слушай вътрешния си глас. Прегръдка.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

И аз те чета, мила! Съвет не мога да дам, но ти желая кураж и успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, Бубенце, мислила съм. Но тупам топката още. Че и той си има рискове недостатъци. Ще задържа колкото може. Някой ден ще се наложи.

Ами... щото се оливам с писането :D

Благодаря, мила. Прегръд!

Мила Кате ,според мен си развила Стокхолмски синдром от лекарите ,в частност от Върбанова.При помни си ,това ,което знаеш - нейната заплата си върви и въобще не й пука как се чувстваш ти.
Съветвам те да си изкараш ваканцията ,химията не е заек да избяга.Главното са положителните емоции, те лекуват.Купи на Върбанова сувенир от почивката и бъди ОК.
И помни от Върбанова можеш да се скриеш ,но от Върбакова ( Гинка ) - никога ! Сметката за тока ще те намери и накрай света .

Слушай себе си ,тялото си ,интуицията си ! Бъди вироглава !

Успех, мила! Да се наредят нещата по най- добрия за теб начин! Прегръдки.