Ето така стават магиите....когато си убеден в нещо и се намери някой, който не знае, че трябва да бъде убеден, та вземе, че направи обратното.
Ами по какъв начин ставаш убеден в нещо? по какъв начин си убеден, че като ти режат косата, не боли? Убеден си, щото науката ти го е казала и доказала ли??? Откъде си убеден, че имаш коса? Чакал си научни доказателства за това ли?

Защо аз по същата тая причина да не съм убедена в съществуването на бог?

Говоря точно за непълни, а не погрешни данни. А при непълни данни, които не са нищо повече от непълни данни, обаче кофтито е, че непрекъснато дават погрешни интерпретации...ето, това е проблемът.
Ние не боравим с данни, боравим с интерпретации, а интерпретациите винаги са погрешни въз основа на непълните данни. Малко или повече са погрешни. И точно на принципа на прогнозите за времето-колкото си по-близо до дръвцето и по-късоглед, толкова с по-голяма сигурност боравиш.
Но да се отдалечиш достатъчно, че да видиш гората-тук вече хаосът става толкова пълен и интерпретациите толкова неадекватни, че изобщо не можеш да заложиш на тях.
Я верно, я неверно.

Точно за това ти говоря-че в рамките на необходимото, разумно и достатъчно не е нужно да изследваш бог, а извън тия рамки науката не може да припари.
Така че това, че на науката не е необходим бог да обяснява света, от това откъде следва изводът, че бог не съществува априрори?
От това, че науката няма нужда от бог да изследва света, който изследва, следва само и единствено, науката няма нужда от бог да изследва света, който изследва-НИЩО ПОВЕЧЕ КАМО ЛИ БОГ НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Отде това логическо заключение?

А за прагматизма...за мен прагматизъм е съществуването на бог и съобразяването с него. Същата логика мога да ти извадя и на теб-да не се съобразяваш със съществуващата сила, само щото не се е проявила под формата на физически юмрук и не те е цапнала по носа, че да получиш материално доказателство под формата на цицина, не е прагматизъм, а щраусово поведение.

Как да ти го обясна-имаше една притча точно по тоя въпрос подходяща.
Дето Насредин режел клон, минал човек и му рекъл, че ще падне, как е почнал, оня му теглил една и продължил. След малко тупнал и си рекъл, ей, тоя много познава, я да го настигна да го питам за бъдещето ми.

Цялата разлика е кой доколко далеч вижда.
И целият проблем е ЧСЗ-то, което не дава никому даже и да помисли, че друг може да вижда повече от него.
Всеки вика-нищо не съществува, извън което аз мога да видя-другото са глупости.
Това се прехвърля и върху науката, щото науката се прави от хора, а хората са с ЧСЗ-та.
Егрегорът и е такъв.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.