Здравей ,
>>>
Във всеки момент около нас се случват минимум 18000 и максимум 72 000 000 неща-скоро го превеждох в някоя из темите.
Ако бройката не е вярна, не ми се спори.
Да си убеден, че не грешиш и че знаеш как стоят нещата-това направо си е вяра даже, не убеденост.
<<<
Пак грешиш в разсъжденията си .. Да си убеден как стоят нещата не означава да познаваш в детайл статистически данни от родът колко косми имаш на главата си а да знаеш че на главата си имаш косми а не поникнала трева.. да си наясно например че космите нямат нервни клетки и ако те подстрижат няма да те боли .. да знаеш че космите растат откъм дънерът си а не откъм върхът си и в края на краищата да си убеден че отскубнатият косъм не прави главата гола освен ако не е последен...
Ние в познанието си служим с закръгляне и не се забуждаваме че не го правим.. знаем даже че това закръгляне има процент на грешка при изчисляване на даден резултат .. знаем и това че тези грешки кокато се залагат като изходен параметър в по-нататъшни изчесления грешката се умножава поради което прогнозите стават все по-неточни.. Това особенно се чувства в синоптичните прогнози .. още повече че тези синоптични прогнози се правят на базата на доста непълни данни (забележи не грешни а непълни )
Убеденоста ми е основателна когато твърдя че е утро а не икиндия.. независимо от това че часовникът ми е неточен с 5 секунди... демек кат пия то си е на моя гъз и си плащам за тарикатлъка с известна доза отклонение на случващото се от предвидимото..
Там където се изисква повишена точност се правят по точни изследвания .. мери се с аптекарски везни а не с пазарски кантар.. но всяка повишена точност има своята цена поради което ние се задоволяваме с точност в рамките на разумните граници.. и това го правим с ясното съзнание че боравим в границите между необходимото и разумно достатъчното ..
Това не е наша грешка а прагматизъм .. ако беше грешка то ние нямаше да знаем за нея.. Когато казваме че на земята в момента живеят 6 милиарда души ние сме наясно че те не са точно 6 милиарда но сме абсолютно наясно че са повече от 6 милиона и са по малко от 60 милиарда... :)
Дон Хуан абсолютизира нещата като ги смотолява .. твърдейки напримеч че ако вземем охлюва от асвалта и го върнем на храста може да се окаже че там ще го намери може би врана и ще го клъвне апа ако го оставим да пресече асвалта жив и здрав то там от дугата страна на пътя няма да го открие може би и няма да го клъвне гаргата.. Доста му е сбъркан файла в това негово разсъждение .. Щот ние много добре знаем че когато детето ни тича към пропаста и има риск да падне в пропаста го хващаме и връщаме на поляната далече от пропаста и не се гъбаркаме с идеи че можело па точно там дет сме го върнали на поляната да падне метеорит... На такива смотано мислене което отчита въображаеми вероятности а не отчита реалните обстоятелства които са факт аз му викам откачена работа .. сбъркан файл..
Та не на нас ни е сбъркан файла .. а на Дон Хуан със скапаната му идея да му се привиждат въображаеми опасности апа да не вижда вече съществуващите опасности при случая с охлюва намиращ се в опасната зона на асвалта в която всяка секунда профучават коли и оцеляването в тази зона на охлюва е фалан-фъстък работа...
Та говорех за прагматизъм в мисленето а не за идеалистически бълнувания за които ние казваме "абе възможно но малко ветоятно" и си оставаме да спим на леглото си вместо да се привързваме да спим по клоните щот било възможно да се счупи леглото и ние да тупнем на земята...

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 07.09.04 08:36.