Ми не съвсем, а някъде около.
Така наречените обективности са обективни само при определени условия.
Примерно познатият ни свят съществува само при условия от-до.
Скорост, близка до скоростта на светлината, микросвета, макросвета-там действат други закони.
И зеленото не е зелено, а времето не е това, което е.
Преди големия взрив, спомням си, че съм чела нещо от рода на това, че вселената може да изглежда извън нея като атомче малко. Всичко зависело от това колко тя комуникира с това, което е отвъд нея.
Или галактиката-да не влизаме в излишен спор е ли вселената една или е не е.
Значи ако една огромна галактика не осъществява обмен с външния свят, тя изглежда отвън дребна като атомче.
Ти си физик, ти ще ме осветлиш точно по въпроса.
Аз четох красив разказ за двама влюбени, дето се засекли нейде из небитието и неопределеността. И на края се оказа, че девойката живееше във вселена, скрита в атом в неговото сърце.

Неведнъж казах, че нещата са определени, обаче в едни относително тесни рамки. Извън тях е хаотично чоглаво.

Ето ти пример как промяната на гледната точка променя стабилността на света.
Това си е магия.

В крайна сметка да повторя, че най-малката градивна частица може да се разглежда не другояче, а като набор от взаимоотношения между себе си и останалата вселена.
Това физик го е казал.

Та отношенията се оказват градивните тухлички на битието.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.