Дефинирай вяра и убеденост.

Сляпата вяра е надежда говежда.

Добре, да го наречем тогава упование.

За мен убедеността е след строг умствен анализ, вярата е че нещо може да стане по-добро в зависимост от нашите собствени усилия, а упование е нещо да чакаш да се случи, без да си мръднеш пръста-е така да ти падне от небето.

Значи упованието е само да чакаш пасивен, убедеността е да разчиташ изцяло и само на себе си, а вяра е да знаеш, че ще ти се даде, ама ако знаеш как да си поискаш-има активен и пасивен елемент. Само активният значи убеденост в собствените ти сили.

А що науката отрича бог ще ти кажа-щото бог е непознаваем и непредсказуем по дифолт. Да признае съществуването му за науката е равно на самоубийство.
Дон Хуан казва, че има непознато, познато и непознаваемо.
Познатото е изминатият път на науката-това аз го тълкувам вече. Непознатото е пътят, който и предстои да мине.
А непознаваемото е нещо, до което науката с нейните средства няма да се докопа никога.
Основният постулат е, че всичко е познаваемо и рано или късно ВЕЛИКАТА наука ще се докопа до него. А признае бог, а и отиде ЧСЗ-то.
Разбираш ли-целият проблем на науката е ЧСЗ-то и.
Бог директно го попилява и тя не е готова да си го смали до нищо.

И не е вярно, че признава само неща, де може да ги обясни. Времето и е терра инкогнита също като бог. Ама времето не задява ЧСЗ-то и.

Както и не е вярно, че ЦЯЛОТО битие е обяснимо и без бог. Науката има достъп до част от битието, а за другата се прави, че я няма.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.