Е, аз доста рядко пиша фундаментални мнения за социологията или социалното, така че няма да мога да задоволя интересът ти към четене на мои творби.

Може би ще те стресирам тотално, но аз отричам научността (в никакъв случай НЕ "значимостта", а научността) не само на трудовете на проф.Фотев, но и на Вебер, Шютц, Маркс, Дюркем, Бъргър... (тук трябва да изброя всички социологически трудове, които съм чела, но не искам да си призная, колко малко съм просветена, така че спирам до тук ;-)

Според мен социологията е философия, а философията не е вид наука. Това, обаче, съвсем не я прави маловажна. Философията е много полезно занимание, също както и изкуството например и не виждам защо трябва да се обижда от това, че не я определям като наука. Все едно музикантите и художниците също да започнат да се определят като учени, вместо творци, хора на изкуството и т.н.

Разбира се всичко зависи от определението ти за наука. Аз предпочитам да се придържам към класическите рамки, които доколкото си спомням включваха нещо от сорта: когато двама независими учени в различни краища на света наблюдават едно и също явление, един и същи обект и в еднакви условия, то те задължително трябва да направят едни и същи изводи, които не трябва да си противоречат. Е подобно нещо не само се случва изключително рядко в социологията, но и не се поощрява - счита се за липса на развитие.

Скоро гледах един документален филм за космоса. Там ставаше въпрос, че в момента физиците се опитват да разрешат някакъв проблем (за същността на Вселената и как се е достигнало до Големия взрив и т.н.). И съответно сред тях се ширят множество теории, НО нито една от тях нямало да бъде призната от научната общност ако не успее да направи валидно предвиждане, което да бъде потвърдено на практика. За целта щели да направят един експеримент, за който всяка от теориите предвиждала различен изход и която теория познае какъв ще е точно резултата, тя щяла да бъде призната за научна.

Моето виждане е че науката не позволява съществуването на множество противоречащи си теории за едно и също нещо. Поддържането и развиването на такива размисли у човечеството е работа на философията, с което тя е особено ценна, но и различна от науката.

Колкото до това дали след като цивилизацията се основава на парите се обезмисля социалното и социологията... наистина не мога да го разбрера като притеснение.
Освен това ми се струва не само ненаучно, но и твърде морализаторско дори от философска гледна точка.

Да не би ако решим, че човешкото съществуване се основава изцяло на производството на шоколад, например, няма да има смисъл да го изследваме? Или ако решим, че основата е вярата в свръхестественото или любовта към ближния, тогава ще има повече смисъл да разсъждаваме върху социалното?
В крайна сметка ако на нас не ни харесва да се занимаваме с парите, на друг може точно това най-много да го кефи (вземи Маркс, например ;-), така че винаги ще се намери кой да разсъждава върху социалното и да прави "наука" за него.