Ако позволи публиката (щото участниците знам че няма да възразят) - и аз да дам едно непросветено (не бъркайте просветен с просветен хахах) мнение :) То в голяма степен повтаря аргументаията на harka, концепцията на Ани и крайното основание на Бранко, но надали има нужда да бъде оригинално :) За щастие дискусията вече е влязла в много по-детайлни аргументации (виж Бранко и Харка), но да не пропсуна и аз да изкажа СВОЕТО МНЕНИЕ :))))

Доколкото си спомням някой беше лепнал на социологията титлата "Наука на науите", точно защото деконструира дефиницията за научно, която "останалите науки" са взимали за очевидна и отрива нейната историчност. Разбира се, много преди да го направи социологията, същото е направила самата социалност (спестяваме си малко допълнителни разяснения защо, как точно и до къде всъщност).

И тук се натъкваме на един от любимите ми казуси - социалните науки никога не изненадват. Те изненадват само собствените си институции :) И това е грандиозната разлика между "естествените" и "хуманитарните" - когато една естествена наука направи ПРОБИВ, то това означава че светът е станал по-голям, съставните му части по-малки, отношенията между тях по-различни и най-важното - обществото е станало операционално по-свободно; т.е. ВЕЧЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ И ТОВА.

При социалните науки подобни пробиви са немислими. Социалните науки непрекъснато догонват един много по-динамично развиващ се от тях самите "предмет" - предмет, в чието развитие е и развитието на SS ;) Държа на акцента върху ДОГОНВАТ. ненаучното, хуманитарно мислене, има своите интуиции, наблюдения и анализи, отвъд дисциплината на SS. и по правило именно в това поле на свободни размишления, прозренията идват първи, за да намерят своето място по-ъсно и в SS дискурсите.

Но все пак SS дава неща, които съшо като "естествените науки" разширяват нашата операционалност. Неа да вземем примерите на най-често презираните социологочеси практики - проучвания, тестове и прочие. Ето това е нещо, което наистина работи :) От тук нататък, отново да отидем при цитираните от harka две книги - науката не е това, което са ни казали в рая на 17 век и няма причина да искаме от нея да бъде това :)

Та ако трябва да дам собствения си отговор на въпроса на Борко - умира ли социологията, то отговора ми е - WHO CARES?; Класическата социология - каквото май е позната основно до 70-те - отдавна е умряла; От тогава битката за институцията "Социология" не е важна; Никой не се интересува от това дали Социологията е жива или не - важното е че вече навсяъде се СОЦИОЛОГИЗИРА. Kогато е очевидно, че социалното е иманентно на всички предмети, артефакти, дори и на собствената ни "гледна точка", то значи Социологията е станала прекалено важна, за да бъде самостоятелна наука, пък и с претенции да е Царица :)

И тук идва един от неприятните моменти - в търсене на собствения си предмет, Социологията (идеята за) започва да бяга от актуалната проблематика и да става все по-исторична. Което пък я прави неактуална, защото доминира не съзерцателното, а ативното отношение към битието (майко мила). Така че дори и да няма социология, има социологичност във всяка една ДИСЦИПЛИНА; Дори и да няма наукa, има ДИСЦИПЛИНИ. А дисциплината вече не е подчинена на "предмета" си и императива да се доказва като "наука с предмет" - може да има много по-скромно, много по-прагматично, както се казва, основание за съществуване :)

Така че погледни сериозно на отговора ми - WHO CARES наистина дали С[С]оциологията е мъртва? Кой би задал въпорса по такъв начин?

И не съм съгласен с Бранко, че обобщениет Anything Goes (фаарабенд) не е в сила :) Май прекалено много Буш му се е събрал през последните 4 години :)))

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Редактирано от harka на 21.11.04 16:22.