|
ТРЯБВА ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СТРАХА ОТ БОЛЕСТТА
• СЪБЕРЕТЕ ИНФОРМАЦИЯ. Незнанието и неопределеността са източници на страх. Онзи, който знае всичко за своята болест (бих допълнила – за болестта на близките си – Б. пр.), онзи, който пита какво става с него и защо не се чувства толкова безпомощен пред съдбата (бих добавила - и пред болестта – Б.пр.).
*Знанието намалява страха.
• ДАЙТЕ ИЗРАЗ НА ПРИТЕСНЕНИЯТА СИ. Ако таите в себе си своите страхове и грижи и криете чувството си за вина, ако мислено се упреквате, напълно излишно влошавате ситуацията. Намерете приятели, готови да проявят съчувствие, или се включете в група за самопомощ (забележете, не група за взаимопомощ, а група на хора, които търсят начини да помогнат сами на себе си и споделят опита си за помощта, която сами си оказват, доколко тя е ефкасна и т. н. – Б. пр.).
* Тези, които споделят от сърце, отхвърлят душевното бреме.
• РАЗСЕЙВАЙТЕ СЕ, ОТВЛИЧАЙТЕ СЕ. Ако ви нападат черни мисли, те подобно на мелнични камъни буквално смилат мозъка, затова е необходимо да ги екранирате в съответствие с вкусовете си с някое любимо занимание: прочит на книга, гледане на филм, за предпочитане кримка, слушане на музика, малко временце за хоби, излизане на разходка, а защо не малко пътешествие (минимум разходка в парка, пък и пътуване - в България имаме толкова невероятни места и плюс малките разстояния – Б.пр.).
*Когато ти просветне отвън, това ще осигури и просветването отвътре.
• ЗАЛОВЕТЕ СЕ ЗА РАБОТА. Не зарязвайте без основания професионалната или частната дейност. При необходимост си намерете ново, различно занимание. Чувството, че си необходим, действа ободряващо на душата.
*Който си поставя задачи, не се признава за победен.
• ПОВЕЧЕ МИСЛЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ. Наблюденията показват, че отстъпчивите хора, които винаги се съгласяват с чуждото мнение и крият желанията си са подложени в по-голяма степен на заболявания и рецидиви. По-често правете онова, което ви носи радост.
*По-често казвайте на себе си и на другите: «Аз искам...»
• КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ЧЕРНИТЕ МИСЛИ
Мнозина не могат да се отърват от черните мисли, които буквално ги обсебват. В такива ситуации се препоръчва следното упражнение:
Високо се изкомандвайте: «Я се стегни! (Буквално – Моментално спри!», според мен българският език е с богати възможности и всеки може да си намери най-действената за него си формулировка за категорична забрана - Б. пр.). Ако е нужно, повторете. Ясно е, че не винаги може да подейства от раз, но ще му намерите чалъма, не е толкова трудно.
Помага също така рязката смяна на ситуацията, занятията – ако сте лежали, ставате от леглото, ако сте се затворили вкъщи – излизате на чист въздух, ако сте стояли на тихо – пускате радиото или уредбата, ако сте били усамотени – търсите си компания, обаждате се на някого, излизате навън, просто за да сте сред хора.
Раковото заболяване е преломен момент и може да послужи като повод за преразглеждане на целия досегашен живот, за осъзнатото му преустройство. За възстановяване на житейския баланс е полезно да се потърсят и намерят отговори на следните въпроси:
• Какво искам? Кои желания и цели са важни за мен, а от кои мога да се откажа?
• Какво мога? Възможно ли е да си нямам доверие или напротив, да надценявам възможностите си? Винаги ли е необходи¬мо да гоня максималните постижения, да упорствам – или е по добре да видя как стоят нещата в други сфери на живота?
• Какво трябва да правя? Какви задачи трябва да се решават задължително, а кои ще се наложи да бъдат отложени? Кое може да бъде променено в този ми живот, а с кое ще ми се наложи да се примиря (бих казала временно да се примиря – в началото, когато ми казаха, че няма повече море и т. н., направо полудях, после стана стимул за драконовски мерки и жестока борба – ами ходя си на море, от години, вярно, стоя под чадъра и с тениска, за да не излагам облъчените части на директно слънце. И какво от това? Морето си е море:) - Б. пр.)?
• Какво ще последва? Много от разочарованията са предизвикани от това, че поради доброта или незнание хората се нагърбват с непосилно за тях бреме, като стават поради това прицел на упреци.
НАЙ-ПРЕЦИЗНО ТРЯБВА ДА СЕ ОБМИСЛИ ВЪПРОСЪТ: «КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО СЕ ЗАХВАНА ДА ВЪРША НЕЩО, А ПОСЛЕ СЕ ОТКАЖА?» Научете се навреме да отказвате. Жените са особено склонни да се подчиняват на желанията и изискванията на околните, като забравят за собствените си потребности. Човек обикновено моментално побеснява срещу себе си, ако прибързано се съгласи, каже „да”.
Опитайте се да отделите ден или седмица, когато можете да правите каквото ви душа иска. Внимавайте с недовършената работа – тя допълнително обременява съзнанието ви.
Удовлетворете желанията, които сте отлагали отдавна. Купете си дрехата, за която сте мечтали, направете пътешествието, което постоянно сте отлагали. Няма никакъв смисъл да декларирате покорството и унинието си с думите: «Изтрябвало ми е баш сега». Понеже „баш сега” трябва да правите всичко, за да зарадвате душата си, защото това укрепва изцеляващите сили, които притежавате.
Дитрих Байерсдорф
|
ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА СТРАХА ОТ БОЛЕСТТА [re: titi]
