ЗА АНТИБИОТИЦИТЕ / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

ИЛИ ЗАЩО ТЕЗИ ПРЕПАРАТИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ

като предговор ще използвам следния кратичък откъс, копнат от нашия интернет, който не е издирван специално, а е първият, който ми попадна, достатъчно кратък и общо взето подходящ като предговор на текста от руския сайт антирак.ру - и тъй като този текст е намерил място там, предвид водещата тематична насоченост, по всяка вероятност е важно да се знае от четящите и пишещите в този форум като полезно четиво, предпазващо от самолечение с антибиотици, онези, които не изпитват особено желание да се сдобият с допълнителни проблеми поради така наречената резистентност на някоя гадна бактерия, имала наглостта да атакува безценните ни тела:)

Предговор: източник е сайтът днес.бг, към който не давам линк. Съкратено е само едно изречение накрая, така че по същество текстът е тук:

България е на 13-то място по употреба на антибиотици

България е на 13-то място по употреба на антибиотици в домашни условия сред 27-те страни в Европейския съюз (ЕС), показват изследванията на Българската асоциация по микробиология (БАМ). Резултатите представи председателят на асоциацията доц. Тодор Кантарджиев на пресконференция в пресклуба на БТА.

При проучванията на БАМ са направени анализи от 140 лаборатории в цялата страна.

По думите на доц. Кантарджиев данните от проучванията опровергават мнението, че българите употребяват прекомерно антибиотици. Според него причина за ограничаване на употребата са и високите цени на медикаментите.

Според данните на БАМ резистентността на най-честия причинител на пневмонията към пеницилиновите антибиотици при амбулаторно лечение е 22 на сто. Между 15 и 30 процента е резистентността на същите бактерии към различните разновидности на гентамицина. В страните от ЕС тези стойности са между пет и над 50 на сто.

Доц. Кантарджиев уточни, че рисковете при самолечението с антибиотици без лекарско предписание са свързани с липса на резултати от лечението, с използването на антибиотици за лечение на вирусни, а не на бактериални заболявания, както и с увеличаване на резистентността към действието на антибиотика.

Председателят на БАМ препоръча антибиотиците да се използват само по лекарско предписание, като се спазва точно определеният от лекаря график за прием. Пациентите да не оставят антибиотика за следващата година или да го преотстъпват на други лица, посъветва още доц. Кантарджиев."

Превод на текст от сайта антирак.ру

Благодарение на антибиотиците болестите активно еволюират

Загнездилите се в телата ни вируси и бактерии могат радикално да ускорят еволюционните процеси чрез бързия трансфер на фрагментите на ДНК между различните разновидности на живите организми. Този твърде смел извод бе направен от американските генетици от Университета Райс (Rice University, гр. Хюстън, Тексас, основан през 1891 година със средствата на филантропа Уилям Райс). Съответната статия е публикувана в Physical Review Letters (PRL).

По принцип многобройните проекти от последното десетилетие, посветени на картографирането на генома вече са показали, че генетичната информация може да се предава по този необичаен начин – тоест чрез "трансфера" им посредством миниатюрни живи носители, но сега биолозите стигнаха още по-далеч в своите предположения, като твърдят, че именно заразяването чрез микрофлората дава тласък на бързото развитие на организмите, на придобиването от същите на принципно нови функции и признаци.

"Преместванията" (трансферите) на фрагментите на ДНК са получили в специалната литература наименованието хоризонтален генетичен трансфер (horizontal gene transfer - HGT). Самата мисъл за възможността на такъв трансфер (между съществуващи обособено, поотделно организми, а не от родители към потомство) възниква още преди половин век, но тогава тя става обект на присмех, като единствено появата на бактерии, резистентни (устойчиви) към изпитани лекарствени средства, и последвалите открития (да речем, идентификацията на специализирана белтъчина, използвана от микроорганизмите за обмяна на генетична информация) още в наши дни стават причина тази концепция да получи широко признание. Докато изкуственият "хоризонтален трансфер" по същество е залегнал в основата на много от методите на генното инженерство.

По сравнение с по-привичната идея за половия подбор и със случаите на последователности от "точкови" мутации (point mutations) всички тези трансфери имат следното неоспоримо предимство: измененията в генома, предизвиквани от преместванията на болестотворните (патогенните) микроорганизми (а също и на неутралните и симбиотите), могат не само да бъдат твърде действени, но и обусловени по определен начин, следователно те позволяват да бъде дадено обяснение на "противоестественото" ускоряване на еволюционните процеси в най-"проблемните" направления. Освен това, всеки такъв трансфер е съпоставим с цяла серия обикновени генетични мутации, които при това протичат и в твърде сбити срокове.

Сегашният вид на молекулярните вериги, отговарящи за предаването на наследствената информация, в много отношения се определя именно от "чистаческата" дейност на микроорганизмите – това се отнася и за човека, и за животните, например, за мишките, и даже за пшеницата: навсякъде присъстват тези същите HGT-вложки. Майкъл Дийм (Michael Deem), специалист по генно инженерство от Университета Райс, пояснява, че сигнатурите (маркировките?) от подобен род позволяват на микробиолозите да проследят етапите на развитие на адаптивна имунна система при хората и някои други гръбначни за последните 400 милиона години. "В един момент вирусите и бактериите намират полезна белтъчина или ген, след което става възможно предаването му на по-сложни разновидности. Смятам, че тези процеси могат да се смятат за основен механизъм, за сметка на който става придобиването [от живите организми] на принципно нови функции", - казва Майкъл Дийм.

Както е известно, в науката възгледите върху еволюционното развитие (в основата на които е заложена теорията на Дарвин) също "еволюират", придобиват определена дълбочина, натрупват се нови детайли, изложението на конкретните аспекти на теорията става все по-комплицирано и объркващо за лаиците. Към настоящия момент са събрани множество смайващи въображението факти. Така например, анализът на древни изкопаеми показва, че едноклетъчните организми са се появили на Земята приблизително преди 3,5 милиарда години (почти в зората на съществуването на Слънчевата система, чиято възраст не надхвърля скромните 5 милиарда години). Обаче за да се развият първите многоклетъчни организми на нашата планета е била необходима половината от упоменатия времеви ресурс – или цели 2,5 милиарда години. А пък още един милиард години са били нежни, за да се появи в резултат на еволюцията на въпросните многоклетъчни организми цялото многообразие от флора и фауна, което наблюдаваме понастоящем. За сметка на какво е било възможно едно толкова кардинално ускоряване (форсиране) на темповете на еволюционните процеси?

Според специалистите от групата на професор Дийм (занимаваща се понастоящем с внедряването на прилаганите във физиката статистически методи в молекулярната биология), именно случаите на хоризонтални трансфери на отделните гени и на малки блокове от гените в геномите на еволюционно отдалечените помежду си организми са могли да изиграят определяща роля в еволюционния скок, който е позволил на ранните многоклетъчни организми стремително да се усложнят и да достигнат сегашните високи нива на развитие. "Ние можем да сравним простите организми с отделните елементарни компоненти на играта "Лего", - обяснява Дийм. – Ако разполагате с достатъчно количество разнообразни елементи от този конструктор, това ви дава възможност да сглобите различни интересни структури.”

Около три милиарда години са били нужни само за да бъдат получени първите елементи, но веднага след успеха на това начинание закипял усилен труд: едни и същи компоненти получили възможността да се съчетават по най-различни начини ". Модулната структура на гените ги е превърнала в идеален обект за "конструиране" чрез HGT, което е позволявало да се заемат и възприемат придобитите черти и да се разместват между различните разновидности.
Всички тези разсъждения навеждат на мисълта за учението на Емпедокъл, древногръцки философ, пророк и чудотворец от V в. пр. Хр., изложено от него в поемите "За природата" и "За живота".Според Емпедокъл всички живи същества (не само животните, но и хората) са възникнали в резултат на сглобяването чрез комбиниране през Епохата на Любовта на независимо възникнали отделни части на телата - ръце, крака, очи и т. н. В редица от случаите въпросните компоненти се комбинирали както дойде (е не е ли това същински конструктор "Лего"?!), така че се образували, например, "бикоподобни същества с човешки лица", но с течение на времето са оцелели само онези създания, при които сглобките били „монтирани” правилно и напаснати съответно...
Трябва да се отбележи, въпреки наличието на аналози на всички тези процеси на равнище, над присъщото на организмите, все пак засега в научната общност липсва еднозначна оценка за ролята на хоризонталните обмени на генетична информация в еволюцията на едрите (със сложна организация, предполагам – б.пр.) животни и растения. Някои от учените са склонни да се съгласят само с това, че процесите на HGT са от съществено значение само за най-дребните (или простичките, може би – б. пр.) организми.

Така например специалистът по молекулярна еволюция професор Ото Берг (Otto Berg) от Университета в Упсала (Uppsala universitet), Швеция, който не е взел непосредствено участие в гореспоменатите изследвания, смята, че заключението относно възможността за рекомбиниране на гените (прегрупиране и обединение на родителски генетични последователности) и за хоризонталния генетичен транспорт на съвременния етап вече е безспорно и като цяло става дума за нещо твърде съществено за микроорганизмите. Хоризонталните трансфери на гените стават особено действени тогава, когато една или друга разновидност изпитва мощен натиск от околната среда – когато същата е на ръба на своята гибел.

Например, ако бактериите изпитват въздействието на антибиотиците, то те нямат друг избор, освен да изработят имунитет към тези препарати (така наречената резистентност към антибиотиците), или да загинат. Затова абсолютно всички придобивани от бактериите черти, които ги даряват с устойчивост към препаратите, могат да получат в колонията (на съответните бактерии – б.пр.) най-широко разпространение – да се закрепят, фиксират сред всички оцелели обитатели на съответната колония. "Когато популацията се сблъсква с проблема на оцеляването или с необходимостта да се завоюва нова екологична ниша, генетичният избор на нови функции може да е особено стабилен и тогава процесът на хоризонтален трансфер на гените (HGT) наистина е способен да играе главна, водеща роля" - казва професор Ото Берг.