Ами то човек не може да е специалист по всичко, и много ясно че ние тук (почти по дефиниция) не сме специалисти по християнство. Все пак не мисля, че сме по-неточни от средностатистическия човек, който се самоопределя за вярващ християнин - а с тях ти си общуваш, нали?
Значи път е възможен, колкото и да е различно количеството информация, което притежаваме по дадена тема.

По-трудното за мен специално не е информацията (тя се набавя, не е голям зор), а различните неща, които приемаме за даденост. Например общуването с бога за теб е даденост, която не би трябвало да се налага да обясняваш на когото и да било, не повече отколкото аз да обяснявам, че общувам с... баща ми, да речем.
По тая много фундаментална причина, че ти имаш вяра, а ние не (поне не такава като твоята), ние смятаме различни неща за очевидни, различни - за нуждаещи се от доказване, и в крайна сметка в спор с аргументи считаме различни неща за доказателства...
Ей затова мисля, че е жалко.

Все пак аз съм опитвала да се разбера, и даже имам един много голям пробив след дълго разпитване из Православие на тема произхода на вярата. Изумително е как не се, не се, не се разбирахме, и в един момент на мен нещо ми проблесна и изведнъж проумях какво са ми говорили всички досега и защо изобщо са ми приказвали неща, част от които смятах дори за оффтопик!... И си дойде всичко на мястото.
Не че съм получила вяра и сме се изравнили по изходни позиции, не! Просто успях да разбера какво ми казват - в техните термини, някакси през техните очи да погледна на проблема, и получих гледна точка, каквато преди това не си бях представяла (бях вземала за даденост съвсем друга такава).

Поради този си личен опит аз смятам, че ако наистина много се опитаме, можем да разберем поне нещо един за друг.
Но е трудно, по дя-
Но е трудно, за съжаление.

No power in the 'verse can stop me!