ми тва си е вярно, но не изключва християнството по никакъв начин
вярващият християнин не само, че няма кой знае колко прави на избор, той дори с раждането си вече има дълг (грях) за изкупуване, така че животът му е предопределн до голяма степен
пък и цялото това "отче наш, ти който си на небесата" винаги ми се е струвало много срамна проява на слабост и детинщина - да търсиш опора в имагинерен баща. нормално е за толкова засилено патриархално общество (древно юдейското), ама все пак човек съзрява и напуска родителите си, поема сам живота си.. поне така е в наши дни де :) то и затова си нямаме кланове като техните :)))

(пък за това колко от съвременното християнство е копи-пейст на предходни езически ритуали и как няма почти нищо общо с учението на Исус, хич не ми се говори. Почвам да си мисля сериозно, че всякакви опити да кажеш нещо на хората, са обречени на това те да разбират винаги нещата само така както са способни да ги разбират (най-често така, както искат да ги чуят), което хич не е това, което се опитваш да им кажеш. Едва ли идеята на Буда за илюзорността на света се връзва с позлатените статуи и богатите храмове, ама това не пречи на хората да си ги правят - те така си знаят. Така са си почитали и старите богове, така действат и с новия. Същото и при Исус - върви си някакъв човек, лекува и говори някакви протоанархикомунистически пропаганди, и накрая умира, а години след смъртта му римлянин, който е бил натоварен с гоненията срещу учението на сподвижниците му, заявява, че е по-наясно от тях с неговото учение (щото му се явил видиш ли) и създава църква от анархистичното му учение. Е, как да вярваш и в какво да вярваш?! При това доктрината на Павел бъка от езически заемки от мистиката и митологията на късната римска империя - имаш си ги и умиращия и раждащ се бог, който е жертва за света, имаш си го и бащата-небе на тракия, рим, че и елинския свят, отнякъде се пръква и образа на богинята майка Богородица и в един момент целия по-важен мистериален пантеон цъфва в нови дрешки, а анархистичното учение ражда стройна църковна организация полусрасната с държавата и опора на монархията. Щото хората даже когато ти кимат и викат "Разбрах! Така е както казваш!" неминуемо продължават с "То и аз точно така си го мисля." след което обикновено си вършат каквото си знаят, пък ти (тук в ролята поредния пророк и мислител) най-мноо да се превърнеш в символ на нещо, от което би умрял от срам. Всъщност ето ти интересен повод за размисъл - дали ако месиите бяха и пророци, виждайки в какво ще се превърне учението им нямаше да умират от срам много преди да ги разпнат :)? )

Let's face it: comedy's a dead art form. Now tragedy, that's funny.
-- Bender