тоест, за мен има хора добри и жизнерадостни, както и хора мрачни и зли. причините за това са чисто психологически. във всяка религия всеки може да намери това, което съзнателно или не търси - от повод за ликуване до повод за клади и кланета.

Има и доста хора по средата:)
А от друга страна, защо ликуването и кладите да са взаимноизключващи се?

Сега. Религиозните прояви може да варират в зависимост от темперамента, но с доктрините не е така. Доколкото ми е известно, в момента не е куул да се заплашва с адския огън, поне не в християнския мейнстрийм (Лорета въведе тези думи, аз само ги използвам). Да не говорим, че на християните е забранено да съдят. Смирение, гредата в твоето око и прочие.

не мога да преглътна реките от кръв на Стария. не мога да приема, че Бог, който те кара да принесеш в жертва детето си, за да изпита верността ти, и който разгонва фамилията на своя най-голям любимец Йов само защото муе скимнало да се басира с Дявола,

Прекалено емоционално. Има си битки в Стария Завет, където падат жертви и от двете страни като във всяка уважаваща себе си битка. За жертването на Исаак има множество тълкувания, едно от друго по-дълбокомислени, за мен обаче е важен щастливия край - съвсем като в приказка, нещата се обръщат в последния момент, или според термина на Толкин, настъпва eucatastrophe. Що се отнася до Йов, това е най-древната книга според някои датировки, тоест най-езическата:) Точно там се вижда незначителността на мъничкия човек пред Съдбата, страха от неконтролируемостта на житейските събития и негодуванието пред волята на Бога или боговете. На други места в Стария Завет причинно-следствените отношения между поведението на човека и наказанието или поощрението свише са много по-явни и подредени. Не му е мястото точно в този клуб да обяснявам за митологеми, архетипи, хиперболизиране и т.н.

Накрая, ако съдим за характера на старозаветния Бог по делата, няма да е лошо да споменем и добрите му такива, нали?

through nature's inflexible grace