Това за покръстването на кралете е много голям и интересен въпрос.
Ама кой може да каже всъщност какво им е било в душичката? Сведенията са обикновено по-късни и не от първа ръка...
Дали са виждали политическите предимства, които християнството е можело да им даде?
Т.е. да са били толкова далновидни, толкова дори самопожертвователни, та да приемат и наложат религия, за която всъщност не им пука искрено, просто защото виждат и смятат, че ще е добра за народа им?
По история в училище сме учили, че Борис покръстил българите, за да уеднакви етноса, да няма разцепления и разслоения в държавата - демек да засили държавността. Обаче наистина ли Борис така си го е мислел, или нещо му е светнало отвътре и си е рекъл, егати, ами ако наистина тия са прави?...
Т.е. противно на личните си религиозни убеждения ли е покръстил българите, или е бил искрен във вярата си?
Как можем да знаем?
В Скандинавия, където срам- не срам по-добре познавам нещата, някои от християнизиращите крале са бивши викинги. Хукват по викингски походи, грабят, плячкосват, убиват, в един момент някой англичанин ги поканва на културна дискусия и му казва - пич, така и така, писна ми от твойте набези. Ще ти дам такива и такива пари и подаръци, ако се покръстиш и си ходиш вкъщи да си ги тормозиш ония твойте, че и армия ще ти дам, да ти помогне. И го подработва едно хубаво как именно той заслужава да е крал на всички, примерно, норвежци. И що да не се покръсти пича? Обещават му пари, подаръци, армия и възможност за повишение (да стане крал). Алтернативата е да продължи да граби тук-там с променлив успех, докато остарее и вече не може. Ми и аз да съм, и аз ще се покръстя. Хем че я гледай техния бог колко добре ги е снабдил с богатства и охолство, пък наште на сушена риба ни държат и мръзнем. Не ще да е лошо.
Прибави и запознатостта с учението - единствен бог, който е направил небето и земята. Еми нашите богове не са такива, не са създатели на всичко, не са всемогъщи и всезнаещи. Оня техния си е отвсякъде по-як.
Та в крайна сметка някаква комбинация между религиозно убеждение и практически съображения ще е било, мисля си.
Все пак едва ли са могли да бъдат чак толкова далновидни, колкото им приписваме днес. Както ти каза - да си мислят, че вярата ги номинира за господари. Тя вярно, че е подходяща за господарстване, но църковна структура се развива и заработва консолидиращо и пропагандиращо доста по-късно от първоначалното християнизиране. А дотогава само отделния крал си знае, че има божествено право да е крал. Хората не знаят такова нещо, варвари прости, и някой трябва да им обясни
No power in the 'verse can stop me!
|