Xристиянството не е религия на "лошата новина" (ще горите в адския огън, грешници!), а на благата вест

защо тогава има толкова много проповедници и редови християни, които през цялото време повтарят тъкмо "ще горите в адския огън, грешници!" ? това не зависи ли по-скоро от характера и темперамента на човека, а не от религията сама по себе си? за някои благовестието на Христос може и да е повод за радост, но за по-мрачните доктрината за Първородния грях е само повод да се бичуват, да си удрят главата в стената и да викат mea culpa, mea culpa. (справка: "Разновидности на религиозния опит" на У.Джеймс)
тоест, за мен има хора добри и жизнерадостни, както и хора мрачни и зли. причините за това са чисто психологически. във всяка религия всеки може да намери това, което съзнателно или не търси - от повод за ликуване до повод за клади и кланета.

Същественото тук е, че Отецът е не друг, ами Богът от Стария завет, страховита персона откъдето и да го погледнеш.
точно това в моите очи е проблемът на Христос - роднинските му връзки с онази жестока, злопаметна и ревнива персона. дори да мога някакси да приема Новия завет, не мога да преглътна реките от кръв на Стария. не мога да приема, че Бог, който те кара да принесеш в жертва детето си, за да изпита верността ти, и който разгонва фамилията на своя най-голям любимец Йов само защото муе скимнало да се басира с Дявола, е по-добър от езическите божества, които поне се стараят да се доближат до разбирането на човеците за "неписани закони" и "справедливост".

А ако си говорим за исторически факти, как да приема, че Църква, която (давам само пример) използва репресивния апарат на Империята за да наложи насилствено теологическите решения на своите събори (431 г. в Ефес), е останала вярна на завета на Христос за подаването на другата буза? а дали патриарх Теофил се е покаял като добър християнин за подстрекателството към убийство на жената-философ Хипатия през 415 г.? Изброявам тези факти, за да подчертая, че, когато една религиозна общност се превърне в значима социална институция и в нея започнат да се стичат хора всякакви, да играят пари, власт и т.н., едно безупречно апостолско поведение не може да се следва и дори е самоубийствено за религията. За да оцелее, християнството се е приспособило към "този свят" и отдавна е просто един елемент от него. Не виждам с какво днес то е по-различно от, да речем, традиционната религия на Римската империя.

куче влачи рейс