хахахах фоксе, е на това му викам умение за синтез :)

абе как може аз да пиша по 3 екрана постинг, опитвайки се да обясня значението на думата "защо?" (която бива упорито разбирана като "недей") (ама това в друг форум де), а ти в 2 абзаца да събереш незнамсиколковековна история на религиите, че и с разсъждение и коментари!

боже колко имам да уча още, боже... тфу, тва, пардон... леле, колко имам да уча, леле...
(бахти и инвокацията си имаме - хората към бог, към майка, към свещена крава или към сладкия лъв от Цион - а пък ние - към леля ни!... всичко ни е на терсене, значи...)

онтопик: според мен човек си има някаква естествена склонност да подрежда и разбира света по някакъв начин, и във всички времена и всички епохи обществото успява да си набави вариант, който да го устройва.
Или даже не е баш така.
Не човек по принцип, ами си има такива хора и онакива хора.
И обществото намира начин да задоволи всички типове хора, като им сервира различни религиозни опции.
Такива например са монотеизмът и политеизмът. Спорих аз някъде навремето, че политеизмът ми се вижда по-естествен, по-близък до, как да кажа, психологията на човека (включваща нуждата му от божествено и типа божествено), и че християнството от създаването си насам има двойнствено послание по тоя въпрос и на популярно ниво масово бива разбирано като политеистично. Мисля, че монотеистично настроените хора някакси са по-малко като че ли, или по-скоро че монотеизмът отговаря на духовността и духовните нужди на по-малко хора, и затова истински МОНОтеистични вярващи се намират по-рядко и те при всички случаи трябва да са доста образовани, за да хранят такъв тип вяра в себе си.

Нормално, простонародно, без замисляне, без нарочно религиозно образование, човек има два вида отношения с божественото: когато ще иска нещо, и когато ще се впечатлява и страхува.
Като ще иска, има тенденция да дели божествените авторитети на "отговорници" по различни неща. Кеф ти Бог на моряците, Бог на търговците, Богиня за леко раждане и прочие, кеф ти Свети Тоя, Свети Оня, двата аспекта на Мария (Дева и Богородица) и т.н.
Когато ще се страхува, има тенденция да универсализира и обезличава (тая идея сега ми хрумна и не съм я разработила още, може и да не е вярно).
С други думи, люшка се между анимизъм/пантеизъм и политеизъм.

В същото време, единиците, които имат разни извисени духовни потребности и се интересуват от по-така, мистични неща, също винаги има какво да пасат. Християнската доктрина на някакво ниво е толкова мистична, че просто да ти причернее; по езическо време си е имало мистерии; пък за тия източните учения, дето там все са извисени и всичките са монаси, хептен да не говорим.
В днешно време тия работи са се поизпортили и не хващат дикиш, а пък на хората това си им е нужда, та в резултат се е нароил един ню ейдж, един много извисенодуховен неопаганизъм, феминистки ориентираната уика, разни нови деноминации на сатанизма, и какво ли още не.

Егати колко изписах пак.
А всъщност исках да протестирам срещу пренебрежителното отношение към достоверността на Библията
Мисля, че е предразсъдък.
Или поне за себе си знам, че гледам на Библията с огромно подозрение откъм достоверност само и единствено от чист предразсъдък. Защото не съм се занимавала с библейски изследвания. А не бива така.
Обаче достатъчно хора в последните близо 2000 години са се занимавали точно с това, а едва преди по-малко от 300 им е хрумнало да се усъмнят... Трябва да има нещо, дето ми убягва, понеже не познавам така добре материала.

Ето ти въпрос:
Допусни за момент, че наистина Исус е бил син Божи и че е възкръснал.
Познаваш условията на оная епоха, знаеш колко време ни дели от нея.
Можеш ли да ми кажеш по какъв начин неговото възкръсване би трябвало да е документирано, така, че днес ти да приемеш документа за достоверен и да му повярваш?

No power in the 'verse can stop me!