Според мен, това е и една от причините да се приеме сред хората - то е синтезирало в една система от нови имена познатите им представи и дори ги е изяснявало, реално предлагайки един по-юзър-френдли вариант на досегашните им вярвания (друг е въпросът, дали те са го възприемали така - като нов скин на старата лейаут; според мен не;)


От някаква гледна точка е така, но по-важното за християнството е, че то действително прави революция.
А революцията се изразява в това, че от маргиналните мистични течения прави мейнстрийм. А те никога не са били, и не са предвидени да бъдат мейнстрийм.
Мейнстрийм може да бъде само политеизмът.
И затова малко по малко християнския мистицизъм отстъпва на по-опростени, по-простонародни схващания.
Но пък междувременно статуквото е било записано. И какво става тогава? Виждаме нещо, което вероятно е тръгнало като мистерия, изминало е някакъв път към това да стане по-разбираемо и по-отворено към хората, съответно - било е повлияно от това... и в момента на записването, тази степен на развитие остава фиксирана.
Оттам следва едно естествено разцепление на разбирането на християнството. Не може, не е възможно, целият свят да заживее според препоръката да дава и другата си буза. Да обича ближния си повече от себе си. Да счита за грях не просто прелюбодейството, а самото пожелаване на жената на ближния.
Мейнстриймът и обществото като цяло поставят в центъра действията, а не мислите. Включително що се отнася до религията. Това характеризира нашия начин на мислене.
Съответно църковна система и ритуали биват изобретени, сложна символика се развива, строги правила за начин на живот трябва да се спазват... Т.е. всичко се обръща към външната изява - нещо, което християнството се е опитало да промени в началото (понеже е наблягало на субективността), но просто не е имало шанс. Цял свят не може да е субективен. Група хора в тайна групичка, криеща се по катакомбите, може.

Та това е за мен паганизирането на християнството. Не че взима елементи от разни езичества, а че бива разбрано по начина, по който биват разбрани и езичествата - масата хора се определят като християни според действия, не според вътрешно усещане; и се причисляват към християнската общност отново чрез действия (и получаване на информация), а не чрез промяна на същността си.

Хубавото е, че преди този процес да стане окончателен и необратим, тия книги все пак са били написани. Затова поне на книга оригиналността на християнството си се пази.

Тези от християните, които са дълбоко образовани и търсещи, които четат и медитират над прочетеното, които навлизат надълбоко в него - те поддържат и развиват мистичната природа на тази религия, различността й от езичеството. Те са и тези, които продължават да влияят на християнството през целия период на неговото развитие - теолози, философи, папи, монаси. Сега ми хрумва например любимата ми идеология - на готиката, с целия комплекс символи около страданието, изтъкването на човешката природа на Христос, стремежът към светлината, после и засилването на ролята на Мария - тези неща идват от учените хора, от интелектуалните кръгове, запознати наистина с учението. Тия принципи се формулират първо в техните кръгове, като философия, като нова теория, нова посока на вниманието... и после в съответствие с новото течение се префасонира цялото изкуство и се почват ония ми ти разкошни катедрали, с ония ми ти разпятия, от които тръпки те побиват...
Така идеята слиза надолу, налага се на хората, а пък хората хем получават новите импулси, хем противодействат с езическите си разбирания и си адаптират нещата.
(Макар че готиката идва чак след като (почти) цяла Европа е християнска. Предишната фаза е идеологически и политически удобна - Христос като победител на кръста, с корона и гордо изправена глава, с отворени очи, цар на света. С такъв Христос можеш да мисионерстваш пред езичници, а не с някакъв, с извинение, образ на лузър.)

И ето ти в резултат заклинание за облекчаване на родилни болки - обръща се към Мария и я моли за помощ...
Такива неща :)

Та да обобщя: това, че християнството заема (но и преосмисля!) някои езически представи е начин да бъде разбрано от хората, но не може да се говори за "сейм шит". Новостта е в отношението към религията: вече всичко е мистерия и всички сме посветени. А то не може така...
И затова го има вечно това раздвоение между "учено" християнство и простонародно такова; и днес го има.

И да допълня, че това, което е "добре познатото старо" за някой в югоизточна Европа през 4 век, е гръм от ясно небе за някой в северозападна през 9-ти :) В смисъл, ония мойте хора там горе изобщо не са разпознали някакви езически корени в новото учение, което са им натресли. Та затова е трябвало по други начини да ги убеждават (т.нар. "германизирано" християнство). Най-общо казано там са ги покръстили на 2 принципа:
1. "Тия щом са толко богати / армията им е толко голяма, значи техния бог е по-як от нашия."
2. "Ми той щом Краля се е навил да стане християнин, а той щом е Крал, значи е мъдър човек и може да му се вярва, значи християнството сигурно е яко и ще взема и аз да стана" :))

Аа, и смесен вариант - "Ми той Краля щом се е навил да стане християнин, пък и с такава голяма армия идва..."

No power in the 'verse can stop me!