Е, аз съм на различно мнение. И ако при Ошо може би е малко по-трудно да се види как използва феномена на вярата (), то при Христос е повече от очевидно (не че той вярва, а че предизвиква вяра у последователите си).
Ако ти кажа, че на еди кой си пазар има хубави домати, ти може да отидеш и след час първоначалната ти вяра в мен да бъде подплатена с проверка. Но ако ти говоря за Царството Небесно, за Отец ми, за синаповото зърно вяра, което прави чудеса, за Орела на КК, който се храни с човеко съзнание, за Огъня от вътре, неорганични същества и прочие други светове, то тогава ще ти е на практика невъзможно да го провериш в рамките на този живот (разбира, ще се НАДЯВАШ непрекъснато да го провериш скоро). И ако те засипвам с такива приказки ежедневно, или ще трябва да ми повярваш цялостно, или съмненията ти ще са толкова много, че ще ме оставиш накрая.
Само при Матейко (Евангелие на Матей) преброих 28 пъти една фраза на Христос, която винаги ми е била забавна „Истина ви казвам ...”. Хм все едно, че през останалото време ги е лъжел. Всъщност с точно такива фрази се започва сугестията в случая и това, което следва след нея (примерно, че ви липсва вяра и че ако имахте колкото синапово зърно, чудеса ще направите) се приема на вяра. Много са малко рационалните обяснения в неговите думи, което е обяснимо, за простите хора, които са го следвали... И за това чудесата в такива случаи работят най-добре. Болшинството от хората са му повярвали в началото не защото приказките му са били проверяваеми или много мъдри, а защото е лекувал болни, съживявал мъртви и правил прочие чудеса. Апропо, след като увиснал на кръста и не направил чудо, много от последователи се отказали.
Виж и още едно нещо, което масово вярващите хора пропускат. За се случи вярата винаги има някакъв реален корен. Покаял си се и ти е олекнало. Прости си на някого и си се почувствал реално по-добре. Обикнал си някого безкористно и това те е направило щастлив в момента. Действал си безупречно в дадена ситуация (както казва ДХ) и си видял веднага положителния ефект от това. Чудесно. Ако това е станало благодарение на Христос, Кастанеда или някой друг - много добре. Вярата възниква, когато покрай тези неща приемеш сляпо и куп други... И неусетно се натовариш яко като магаре с тях... И ако те попита някой за тези другите неща, ти си затваряш очите и все гледаш само към онези първоначалните.
Разбира се, основната отговорност за вярата е на търсещия/ученика, но такава определено може да има и другата страна по начина, по който говори. И за това примерно Ошо говори много малко за прераждания и не базира никъде посланията си на това. Аналогично е и за много други неща, които масовият човек трудно би могъл да провери бързо и това само би го разсеяло от Пътя.
Аз не те карам да ми вярваш, провери и ти сам си прежени как стоят нещата. Но просто не си затваряй очите за малките (пък и за големите) детайли.
|