|
Темата няма да е пълна, ако не стане въпрос за Вапцаров и . Още повече, защото това е пряко свързано с това, което ме питаш: на матурата в 11 клас ми се падна да пиша именно за това и тогава бях много доволен, защото вярвах, че е хубаво да имам такава вяра. Стихотворението само по себе си е чудесно и описанието на вярата е много точно. Само че сега не ми е нужна такава вяра.
Сърцето на стихотворението (и на описанието на вярата):
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Когато докоснеш вярата на някой вярващ (впрочем той често мисли, че искаш да му я вземеш) той се чувства особено наранен... Без вярата (особено ако е била силна) се усеща направо никой... Хм, а от Ошо гледна точка е толкова хубаво да си никой... Т.е. просто си себедоволен, доволен от мига сега.
Има в случая и вяра, "че утре ще бъде живота по-хубав". И аз я имах тази вяра в светло УТРЕШНО бъдеще. Спомням се, че на една лагер-школа, която ми беше първия практичен духовен семинар по онова време, водещият изрази мнение, че утрето може и да е по-лошо от сегато, т.е. че светът/земята не върви задължително към прогрес. Тогава това изявление ме шокира, защото противоположното ми се виждаше повече от очевидно. И колкото аз и моите приятели да се опитвахме да му представим аргументи, всъщност се оказваше, че нямахме такива... Че просто така ни се е струвало... Подобно на това, което казваш "усещам го, харесва ми, (почти) съм сигурен че е така...." Но накрая може да се окаже просто една вяра.
Човек вярва за нещо в утрешния ден, ако не живее в настоящия. Вярата не е нужна, когато си буден и всеки момент преоткриваш нещата. Вярата е винаги от миналото. Или някъде в бъдещето. А итук и сега има отворени очи, които гледат светът с удивление.
П.П. Патерицата никога не е лоша. Човек може да привикне с нея, но това си е негов избор.
|
Re: вяра и по Вапцаров [re: Strooo]
()
