Re: вяра / Религия и мистика / Ошо

явлението вяра при мен се е появявало при случаи, където залогът е сравнително висок и са се изчерпали всички варианти

Представи си примерно Колумб, който много седмици наред плава напред към неизвестното и земя все няма, изчерпващи се хранителни запаси на борда, бунт на екипажа и т. н. - нито една логическа причина да продължи да се бори. А упорство се е искало немалко - бунтуващ се екипаж, който трябва да бъде убеден да продължи, вероятно към море, в което така и няма да се появи земя и собствената логика, която все по убедително ти казва "край пич, провали се".
И това, което го е накарало да се справи с всичко и да продължи да действа все едно нищо не се е случило и без да изпадне в колапс, аз наричам вяра.

Някои може да го наричат по друг начин, примерно интуиция. Но според мен в миналото, когато терминът интуиция не е съществувал, за всички такива ирационални явления или вътрешни сили, които колкото и нелогични са били, хората пак са взимали решения в определената от тях посока, се е използвало понятието вяра.

На мен ми се е случвало тази сила да се проявява в случаи, които са важни. Понякога съм я усещал като съвсем кратък проблясък в съвсем ежедневна, но важна за мен ситуация. А и никога не съм започвал да вярвам ей така щото ми е кеф, вярата се е появявала сама, без мои усилия - или я има или не. Като я няма нито я ползваш, нито ти трябва. Както и вилицата не се ползва много за гребане.

Когато става въпрос за нещо несериозно, в което се опитваш да повярваш и примерно си викаш "вярвам, че зад ъгъла има червена кола", едва ли става въпрос за вяра, дори и да си викаш "вярвам". И с в случая с апартамента може просто да не е ставало въпрос за това, което наричам вяра. Просто може да е нямало предпоставки за възникване на вяра.

А да не говорим, че някои просто почват да вярват без да са обмислили добре нещата, защото като помисли човек добре, може да му станат ясни до такава степен нещата, че вярата просто да е неуместна.Примерно в случая с дядо коледа, дори без да се напрягам постигам съвършена яснота по въпроса, че той не съществува. А като малък вярата в дядо коледа явно се е простирала до получаването на правилния подарък и си е действала перфекно, и в карайна сметка това че той наистина не съществува се оказа в периферията на нещата.