|
А може да е нещо съвсем друго. Всъщност благодаря и Благодаря и на теб, защото от дълго време ми се искаше да разкажа нещо..
Има един момент, когато всичко става много категорично. Толкова категорично, че всяка една мисъл е вече заповед. Ставаш отговорен! Това за демона, хубаво го каза. Защото аз се уплаших. Защото няма нещо, което да те спре. Всичко зависи от твоето "да" или твоето "не". И до колко далеч си готов да отидеш. Можеш да кажеш, че съм си въобразила. Може и така да е. Но аз открих за себе си една много безжалостна сила. И тази сила бях аз или поне я следвах. Тя знаеше какво прави и ми се струваше, че прави добро. Но това добро може да убива. А границата е наистина малка! Човек трябва да има основателна причина, да се захване или вероятно няма друг избор. Трябва да може добре да различава..от къде са тези заповеди...той ли ги генерира или са нещо от вън...каква им е целта, какви са последствията..А удовлетворението е голямо. Като при свършена работа. Напомня много на филма Fight Club. Там не разбрах какво се случва, след като героят застреля себе си. Той не умря, но онзи, който уж казваше какво да става, изчезна. Аз не се застрелях, а и не мисля да го правя. Отдръпнах се от всичко напълно съзнателно, но това ми причини огромна болка. Миро би могъл да каже, че съм загубила вярата си и да ме поздрави. Някой кастанедко би могъл да каже, че не съм имала достатъчно лична сила и съм "направила" света, което пък е далеч от поздравление. При всички случаи имаше една точка, докато летях назад, от която нямаше връщане. Въпросът бе, дали да забравя всичко или не.
Избрах да помня и тръгнах наобратно. А най-интересното беше, че практически не можех да се откажа. Имаше нещо, което не ми позволяваше...нещо, сякаш отвъд мен...някаква вяра...
|
Re: вяра и проверка [re: Exaybachay]
