Когато са се поизчерпали логичните причини да вървя в дадено направление вярата, че все още има защо обикновено ме кара да продължа, без дори да знам това защо кое е. Аз не я ползвам като помощно средство, а когато се зачудя, какво ме кара все още да не се отказвам, просто констатирам че това е някаква вяра.
Когато нещата въпреки всичко не се случат, това автоматично не означава, че вярването ми е било грешно, а може примерно да означава, че не съм вярвал или действал достатъчно - не съм дал всичко от себе си с други думи.
А когато има повече позитивизъм човек, обикновено вярата, че нещата ще се случат е по-силна и оттам човек е по мотивиран и мобилизиран и по трудно унива.
Като си позитивен вярваш и като си негативен също, това безспорно е така. Само, че като си негативен обикновено вярваш в провала, а като си позитивен по-скоро вярваш в успеха.
На Миро мога да кажа, че когато погледна, какво ме окриля, констатирам че това са си моите си криле, които в дадения случай са вярата.
Иначе по разни по-големи вселенски въпроси, които примерно са свързани с извънземните, живота, смъртта, сътворението и т. н. има ли смисъл да се вярва нещо там? и ако да защо? Ако тръгна да следя небето постоянно и да търся радиосиглани от извънземни, не бих го направил от вяра, че ги има, а просто от любопитство, дали нещо ще открия.
Като се говори за вяра и вярване акцента е добре да се поставя върху самото вярване и това как те кара да се държиш или действаш, а не върху истинността на вярването. Много хора зациклят върху истинноста на вярването и така нерядко на сцената се появяват изперкали типове, които са се вкарали яко в конспирацията
|