Re: Вяра / Религия и мистика / Ошо

май никога не ми се е случвало да вярвам в нещо на 100% и без да си задавам въпроси.

Аз подхождам към неизвестното по-скоро изследователски и не изпитвам нужда от много ресурс без наличната 100% вяра, за да се движа ефективно в избраната посока. Защото използвам тягата на една доста мощна сила, която се нарича любопитство. Когато съм ходел на мачове на любимия отбор по-скоро съм изпитвал не вяра, а надежда че ще победи. А и именно реалната вероятност отбора ми да падне прави мача интересен.

Общо взето не спирам да допускам съществуването на другата страна на монетата и когато нещо неизвестно ми е истински интересно, това е достатъчно КПД-то да си е екстра, ако реша да изпробвам дали то наистина съществува.

Навремето учителят ми по английски ми каза като на един тийнейджър израстващ в рисково време "пробвай да се позанимаваш с медитация, това може да е по-интересно от всякакви наркотици". Аз дотогава бях пробвал трева, което ми докара доста интересни преживявания и си викам, ако медитацията е по-интересна тва ще е супер - ей така си седиш и само със себе си достигаш до толкова интересни явления. За мен не беше кой знае колко важно дали наистина е така, но важното беше, че това ми е супер любопитно. И започнах да пробвам едни техники, които ми показа един приятел. Първите опити бяха неуспешни и нищо не се случи, но тъй като не ми пукаше особено дали това е истина, а любопитството беше все още доста силно, не се отказвах. А разни книжки и друго подобни материали допълнително ми засилваха любопотството и ме караха да не се отказвам. А и не знам защо сякаш усещах че има нещо отвъд това, което виждам и усещам. Беше ми толкова интересно, че дори нямах нужда да от позитивна нагласа. И накрая просто се докоснах до него. В нито един миг преди това не съм изпитал и капка вяра в смисъла, който определяш това понятие.

Позитивен подход по скоро за мен е отсъствието на негативизъм. Когато човек се стреми към нещо, винаги има вероятност от неуспех и когато човек подхожда негативно неуспехът му се струва по-вероятен. А логични причини, които да ти представят неуспеха като вероятен, често има достатъчно, но насреща им има и логически причини, които ти представят успеха като вероятен. И когато нито позитивната логическа страна нито негативната е надделяваща и ти все още не знаеш да бъдеш или да не бъдеш, единствения вариант е да действаш. Тогава на помощ на успеха (не толква на твоя помощ може би) идва позитивният подход. А той е да не обръщаш внимание на негативната логика в момента на действането, колкото и да напира тя.

Тук не става въпрос за това дали позитивният подход е по-добър от отрицателния. Просто позитивният води по-скоро до действие и то с по-високо кпд, а негативният води до бездействие и или понижава кпд-то на действието. Когато съмнението в нещо ясно надделее, просто не се занимавам с това нещо. Разбира се не си казвам, че то е 100% невъзможно, а просто се отказвам да се занимавам с него, а ако то все пак е възможно вероятно някой ден ще се прояви. Или пък, че вбъдеще ще придобия опит, който ще ми даде допълнителни логически причини, да се захвана с него.
Например отдавна смятах всички тези неща за енергията ци и подони явления пълни фантасмагории и въобще не съм имал намерението да се занимавам с тях. Но попаднах тук и попрочетох някои неща, което ми даде допълнителни логически причини бутащи срещу съмнението в това и оттам имаше две възможности - да действам или не. А позитивната нагласа и любопитството после си свършиха работата. И някаква част от спектъра на тези сили може да се нарече вяра. Примерно както част от цветовия спектър се нарича зелено