За мен понятието вяра е нещо съвсем конкретно, но понеже вярата може да бъде приложена към много неща и от там идва тази наглед многообразност. Има смисъл да го разглеждаме чисто практически, защото всички в един или друг момент вярваме в нещо, а самата вяра имплицитно е свързана с това да НЕ си задаваме много въпроси. Езиковият подход не е от голяма полза, защото изразът „вярвам, че...” на доста езици е почти еквивалентен на този „мисля/смятам, че...” (т.е. няма вяра по същество), докато има много хора, които вярват в нещо, но съзнателно почти не си признават. Аналогично и думата „уверен” изразява нещо различно по същество, т.е. знание на базата на опитност. Ако приемем, че при първото си пътуване Колумб е вярвал (или допускал/предполагам/искал да изследва... - забележи колко различни неща водят до сходно действие!), че има земя/континент на запад в океана, чак при второто си пътуване е могъл да каже, че е „уверен”. Относно твоя пример, за подхода на мъж към жена, той да си повтаря, че е уверен и че вярва като подхожда към една жена, но ако няма опит с жените, ще си остане само с вярванията.
Вярата е приемане на нещо без да се поставя под съмнение други възможности за неговото случване. И основното й предимство е, че не ти се разпиляват силите, а се движиш в една посока. Ако е вярната посока – чудесно, защото ще имаш максимално КПД. Ако обаче е грешната, това същото КПД ще те отдалечава от целта с максимална скорост. И тънкостта е, че половинчата/умерена вяра не върши голяма работа. Само ще ти създава вътрешни терзания... За да е ефективна вярата трябва да е максимално пълна. Но като влезеш в нея ще си като в капан и трудно се излиза...
На съвсем практично ниво. Представи си, че някой вярва в любимия си футболен отбор, политическа партия или нещо подобно. Резултатът е, когато те победят в състезание или избори, въпросният човек се чувства щастлив или удовлетворен (съвсем реално!). Но пък ако загубят се чувства нещастен... И такъв човек трудно си задава въпроса, че може да е същото толкова щастлив, когато противоположният отбор или партия са спечелят.
В духовните среди вярата е също много често явление навсякъде, защото човек се започва да прави нещо, за което има много малко опитност и разбиране. Ако някой повярва, че е полезно да се прави динамична медитация, тай-чи, йога, тенсегрити или просто хорово пеене, то този човек ще напредне много в съответната област, защото ще вложи ефективно много от своята енергия там. За разлика от този, който прави нещата половинчато от дъжд на вятър. От друга страна, има хора (така наречените „материалисти”), които пък повярват, че освен физическо тяло и материални неща няма нищо друго. Т.е. историята с шопа и Витоша като най-висока планина поне в Млечния път. Въобще вярата може да се изразя по много начини и при много хора.
И всички ние сме смесици от горните истории... И вярваме в много неща най-често несъзнателно. Понякога е полезно, друг път не толкова и поне за мен смисълът на темата е именно всеки да види това за себе си.
Вярата е съвсем РАЗЛИЧНА от това, човек да допуска или предполага нещо или просто да иска да го изследва. Първото може да е ефективно, но е опасно. Второто, изисква много повече ресурс, но пък ако го овладее човек получава много по-голяма свобода.
И пак нещо съвсем практично понеже спомена няколко пъти за „положителна” нагласа и подход. Много хора вярват или са убедени, че положителният подход е по-добър от отрицателният. За да видим обаче дали това е просто вярване или нещо друго, как смяташ, има ли нещо по-ефективно от положителния подход?
|