Хареса ми цялото съждение, но не знам - виждаш ли къде е основата, на какво лежи, тънкия момент, заради който се поява "вярата в доброто".
Позицията, от която изхождаш (при начина, който си представил - подчертавам това, говоря за написаното), е именно позицията, заради която се появява цялата бъркотия около доброто и вярата в него, а именно
Ако животът сам по себе си е добър
т.е. а ако животът сам по себе си е зъл, жесток, гаден, несправедлив, "не е честно" ..... всеки е чувал и се е срещал с тези фрази и настроения в живота си, от там вече идва психологическия момент, защото ако животът е такъв (лош), то тогава доброто трябва да се гради, пази и т.н.
За това според мен, за да се отърве човек от всякакви такива недоразбирателства, включително и от самата вяра, начина е да наблюдава - в случая живота и себе си, едва тогава да повярва, но идва съответно въпроса колко време да наблюдава, кога може да се отсъди, че ето животът е добър или зъл, може да се отговори "колкото е нужно" или "просто наблюдавай и ще разбереш", защото в продължението, в непрестанноста на този процес, от даден момент насетне човек разбира, защо всъщност доброто и злото са рожби на ума, защо вярата е неистинска, защо за животът "добро" и "зло" са твърде тесни граници и така се добива опитност, лична, собствена, която никой и нищо не може да ти отнеме, и това, това вече е знаенето, а не съдноста.
Редактирано от Exaybachay на 10.11.11 22:49.
|